има нощи дълги цял живот,
и в тях звездите си мълчат
комети опиянени от любов
разтапят се по устни, които не горчат
има нощи като нежен шум
като фадо по всяка моя сърцеструна
дъхът ти - метроном, оставя ме без ум
тактува ми къде и как да те целуна
има нощи като вечно лято
и докосвания като слънчеви лъчи
нежни като пеперуди, цяло ято
като изгреви във твоите очи
има нощи като морски бури
във които съм вълна, а ти си бряг
в пяна, като бели цъфнали божури
превръщаме се в синия сумрак
има нощи като южен вятър
носещ маковите цветове
облаци, по-пухкави от захар
милват всеки кът от моето небе
има нощи като септемврийски дъжд
всяка капка с хладни пръсти ме съблича
и всеки клас от цъфналата ръж
приглася тихо на щурците
има нощи като топъл смях
като гъдел в сгъвките на коленете
като усмивки сладки като грях
и „о.бичам те“ издраскано по раменете
No comments:
Post a Comment