30.1.10

400

Днес ставам на 400. Ей тъй, както си седя в останките на предната вечер го осъзнавам. Пепелниците преливат от фасове и главата не ми го побира как трима души сме изпушили толкова много цигари за толкова отрицателно време. Оставила съм Pop Art Blue на Zero 7 да се върти отново и отново, докато се чудя от къде да започна събирането на парченцата от снощи. Установявам, че май не искам да го правя и то не защото ме е домързяло, а защото ако го направя ще е все едно, че снощи не е имало, заради затриването на доказателствата. Изведнъж, съм още по - сигурна, че всичко е толкова разкошно (тази дума пак я бях забравила, но добре, че съм я отбелязала със зелено листче в речника, за да си я припомням), колкото никога не е било. После ме наляга едно чувство, че съм малко като крадла на чувства/моменти/преживявания/хора, но от това ми става още по - добре. Ако не крадях толкова, нещата щяха да са различни. Не казвам по - лоши или по - добри, просто по - различни. Най - накрая съм се научила да съм напълно доволна от това, което имам, което съм заслужила, което са ми подарили или съм си взела самичка, и да не съжалявам за нещата, които може би никога няма да получа, но все пак искам. Добре че са тези неща... дето ги нямам, за да ме карат да се боря още повече за тях, да ставам по - силна без полъх на съжаление или разочарование.
Не е ли това причина да се усмихне човек? Че пак е оцелял.. до 400?

Започвам да чистя, защото се сещам, че най - важното доказателство си го имам.. всички го помним.
И Парфюм.. само Парфюм, без Руж по бузите.. накрая съм се отървала от него, защото никога не ми е бил нужен.

Но корите от мандарините ще ги оставя на парното. А и петното на килима ще остане.

No comments: