393. в тестото за кифличките съм замесила истината

Днес правим кифлички в кухнята на баба. Топло е, за да може да втаса тестото, старателно завъртяно на топчета, които после ще разточваме с ръце. На мен, като на невежа, ми се обясняват рецепти за плодови торти, кремове и козунаци. За е хубаво омесено тестото за кифлички, ръцете ти трябва да са намазани с олио, да пипаш леко и да го направиш едно такова меко, каквато е на пипане меката част на ухото ти.. поне баба така казва. Пръстите ми са лъскави, докато ровя из шипковия мармалад, за да си открадна малко от него преди да започна да режа тестото в подходящата форма. Това поне е лесно, защото като разточиш топката тесто на масата, с нужната дебелина, разбира се, го нарязваш като туко - що опечена пица. Всяко триъгълниче получава по лъжица от мармалада, после се навива, ама внимателно и хубаво, да не избяга сладкото от краищата, докато се пече. Моите, после, изглеждат най - хубави, леко закръглени, жълтички, защото съм ги намазала с жълтък и съм ги поръсила със захар. Баба ги хвали, дядо само влиза в кухнята да провери дали е излязла от печката поредната тава, за да си открадне, а аз предлагам най - хубавата да я сложим в рамка, защото това са ми първите кифлички. Четири тави излизат, равномерно опечени от всички страни. Аз ги обичам да са поръсени и с маково семе, вместо със захар, но нещо не го откриваме по бурканчетата. Излишно е да казвам, че после всички така се набацваме с тях и с компот от праскови, че едвам намираме сили с Мам да станем и да си тръгнем. По едно време вече ни е олекнало и пак се протягаме към тавата, нищо, че сме се зарекли, че предишната е била последна. Хем се старая да си избера най - малките, защото вече ми е тежко, хем хващам най - дебелата и пълна с мармалад. Ама те са най - хубави, докато са леко топли и сме решили да не ги оставяме да изстинат.

Другата седмица ще ги правя самичка.. самостоятелен опит.
Който иска може да ме намери заедно с кифличките на ул. Новоселци, 102.