388. Нептун

Да слушам Нептун и най - накрая да се изкъпя в собствената си баня, тъй като съществува някакво неразбирателство между мен и чуждите бани. Не се чувствам достатъчно чиста, докато не се изкъпя у дома. Да ми стане ласкаво, докато се опитвам да отмия онова, което написа по кожата ми предната вечер. Да не успея, за да го нося още един ден, макар и леко избледняло. Да се гушна в моите си кърпи. А после, все още влажна, да облека твоята блуза. Онази черната, с правите изчистени линии, дългите ръкави и леко задигната в поло. Меката, дето мирише на теб. Да наблюдавам как небето става разнежено сиво-синьо и най - накрая да изтегля дискографията на Portishead, дето от толкова време и набирам. Да избистря главата си, докато Кестен подскача около мен, гризейки връхчетата на косата ми. Не ме е виждал от 5 дена, личи му, че му е било мъчно. Трябва да ме е нямало, за да се гуши.. иначе е асоциален заек. Твърде дълго чаках да се почувствам изтощена от емоции.. от всичките, събрани на едно място и само за няколко дни. Да не го осмислям, да не го разчупвам, само да натисна бутона "save this moment" и да го превъртам отвреме на време в съзнанието си. Да пия вода от шишето, в което преди беше текилата. Все още не успявам да утоля жаждата си, но има ли значение, нещо толкова дребно след като за първи път от години се чувствам така засебена. Разбрала. Удовлетворена. Без да искам повече, отколкото имам, без да съжалявам за нищо, без да ме е срам. Да съм претоварила системата, да е изгърмяло захранването и при новото стартирането всичката ненужна, тежка и нараняваща информация да се е изтрила. В мен да е пълно със захарен памук без да е прекалено сладък. Да чакам Мам да се прибере, за да пием вино в кухнята и да не си липсваме.

Съществува само Glory Box..