396. tamed

Огледалцето на пудриерата прави слънчево зайче на стената, което Гошо преследва ожесточено. Гледам тая гоненица известно време и дори го изнервям допълнително, карам го да прави почти невъзможни подскоци по сините плочки в банята. Сивата му опашка отброява секундите до началото.. или може би до края. Когато затварям капачето зайчето изчезва безследно и Гошо ме поглежда озадачен. Същият този поглед използвам няколко часа по - късно, седейки срещу Павлин. Всъщност вместо да го гледам така имам желанието да го попитам дали му приличам на идиотка, че вече три вечери подред ме разкарва по този начин. Вместо да направя някоя сцена, и по - точно тази, избухващата и помитащата всичко наоколо, която разигравам в главата си, аз кротко стоя и слушам. Питам се кога успях да пропусна момента с опитомяването си и съм станала като Гошо? Нагла съм понякога, буйна, но като ме изритат на снега и ме оставят да спя навън, вместо на постелката ми в къщата, просто се примирявам. Но всички знаем, че утре пак ще опитам и така, докато не ме пуснат на топло. Поне на търпение съм се научила в последните няколко години. И на непукизъм. Дори да ми пука, да ми се плаче или да ми се крещи, все успявам да го изиграя добре. Курса по актьорско майсторство, макар и на много начинаещо ниво, оказва влиянието си.

Чувствам се добре.. нали съм влязла без проблем в най - тесните дънки на брат ми и тази вечер ще спя в тъмно-зелената пижжама на Зори..

Накрая на вечерта съм стигнала до извода, че всичко се случва с причина.