397. poetry

Денят започва като лоша поезия. Дори, ако е възможно, като особено несполучлив опит за лоша поезия - студено, сухо и с кофти ритъм. От тази, дето докато я четеш, започваш да се задавяш с чая си. Нещо се е случило, докато съм спала, защото си легнах като най - щастливият човек на света, а на сутрина съм събрала цялата мъка на света. Извиквам спомени от снощи. Казахме, че няма да ходим и все пак отидохме. Казахме, че няма да го правим и все пак го направихме. Някой беше изсипал нещо в питиетата или имаше нещо в нощта, защото казахме и направихме такива неща, които не бихме казали или направили тази сутрин. Странно, но снощи всички те имаха смисъл. Гледам те, докато спиш. Има нещо съмнително познато в лицето ти, но все пак не си момчето, с което си легнах снощи. Нито аз съм момичето, което изпрати до апартамента й и... така нататък. Мисля, че по някое време на нощта съм станала да пия вода и по някакъв начин съм се прибрала в погрешното легло. И друг път ми се е случвало. Понякога часовете минават като секунди, а секундите като часове. Цял час минава, докато те гледам и връщам лентата от последните часове. Каква спяща красавица си. Изведнъж от нищото ми хрумва, че искам лилави панталони/дънки/джинси whatever, само да са лилави. Обличам се и за пореден път ме хваща яд, че съм довела някого за през нощта, вместо да отидем в неговия апартамент. Аз съм от тези, дето се измъкват рано - рано сутринта, но как да се измъкна от собствения си апартамент? Няколко пъти просто съм оставала в леглото и съм изчаквала да се събудят, преструвайки, че спя. Така съм им давала шанса да си мислят, че ме зарязват след една нощ, но реално никога не ми се е случило да се събудя сама в леглото. Колко жалко. Щеше да спести толкова неловки моменти, но какво да направя, че съм момичето, което си ляга късно и става рано. Обръщаш се в съня си и си мисля, че ако някога наистина съм искала да спя до късно и да се събудя самичка, да се почувствам изоставена, то това е сега. С теб. Но защо ли имам усещането, че дори аз да бях на твое място в момента, ти щеше да ме разбудиш или да ме изчакаш да стана самичка. Пак връщам лентата от вчера и се убеждавам, че нещата ще се усложнят повече от колкото ми се иска. И колкото повече се опитвам да избягам, толкова повече ще ме задържаш при себе си.
Усмихвам се.

Най - накрая съм те намерила.
Отивам да приготвя кафе и докато ароматът изпълва кухнята, усещам как ме прегръщаш. Ще направим отново всичко, което снощи казахме, че няма. Нещата отново придобиват смисъла, който имаха по тъмно. Само че.. сега е светло.
Лошата поезия се е претопила и сега спира дъха.




p.s.: Anya Marina - Move you