** Paris, je t'aime
*** New York, I love you
Сутринта е започнала в 7:30, а нощта е завършила в 3:45. Излишно е да казвам, че не съм си доспала, но сама съм си виновна: до 2:00 не ми се спеше, до 2:30 зашивах една измислица, до 3:30 свирих на китарата и сигурно щях да продължа, но пръстите ми се вкочаниха от студ. И ми е студено. А сега стоя само по дънки, вече гримирана си изправям косата и слушам маймуните на алармата за събуждане. Сигурно по същото това време се е състояло великото преселение на невъзможно хубави индивиди от мъжки произход в София, защото след 3 часа се озовавам в столицата и вече ме боли врата да се въртя след разните му симпатични муцунки. На лицето ми се е качила някаква усмивка, дето не мога да изтрия и колкото повече се опитвам да я прикрия с ръка, ор съмтинг, тя продължава да се разтяга и скоро ще стигне до зад ушите. Не само заради мъжете, разбира се, а и заради една мисъл, която не ми дава мира от сутринта, въпреки нереално малкия шанс да се случи. Тази сутрин в мен са събрали, на мляко с нес кафе и мед, всички надежди. И те започват деня си, пият си кафетата на топло, в онуй тупкащото, и го карат да се чувства още по - добре. Накрая седя в лобито и над ръба на лаптопа и под този на карирания каскет се споглеждаме. Има хубави очи. Хубава коса. Черти.. пръсти.. след малко стигам до извода, че всичко му е хубаво (добре, че не се познаваме, сигурно щях да си мисля за всичките му нехубости) и понеже решава да ми се усмихне, мойта (усмивката) окончателно е отишла зад ушите и я усещам как ще се върже на панделка отзад на тила. Отворил е някаква огромна книга, чието заглавие не мога да видя, и чете. Чудя се как мъжете могат да изглеждат толкова добре рано сутрин без никакви извънредни грижи. Обличат някаква мека синя блуза без нищо особено на нея и са неустоими. Прокарват ръка през косата си и с това се приключва ритуала с прическите за деня.
Изведнъж се чувствам ужасно разхвърчана навсякъде.
От това само ми става по - смешно.
Усмивката се върза на панделка.
*** New York, I love you
Сутринта е започнала в 7:30, а нощта е завършила в 3:45. Излишно е да казвам, че не съм си доспала, но сама съм си виновна: до 2:00 не ми се спеше, до 2:30 зашивах една измислица, до 3:30 свирих на китарата и сигурно щях да продължа, но пръстите ми се вкочаниха от студ. И ми е студено. А сега стоя само по дънки, вече гримирана си изправям косата и слушам маймуните на алармата за събуждане. Сигурно по същото това време се е състояло великото преселение на невъзможно хубави индивиди от мъжки произход в София, защото след 3 часа се озовавам в столицата и вече ме боли врата да се въртя след разните му симпатични муцунки. На лицето ми се е качила някаква усмивка, дето не мога да изтрия и колкото повече се опитвам да я прикрия с ръка, ор съмтинг, тя продължава да се разтяга и скоро ще стигне до зад ушите. Не само заради мъжете, разбира се, а и заради една мисъл, която не ми дава мира от сутринта, въпреки нереално малкия шанс да се случи. Тази сутрин в мен са събрали, на мляко с нес кафе и мед, всички надежди. И те започват деня си, пият си кафетата на топло, в онуй тупкащото, и го карат да се чувства още по - добре. Накрая седя в лобито и над ръба на лаптопа и под този на карирания каскет се споглеждаме. Има хубави очи. Хубава коса. Черти.. пръсти.. след малко стигам до извода, че всичко му е хубаво (добре, че не се познаваме, сигурно щях да си мисля за всичките му нехубости) и понеже решава да ми се усмихне, мойта (усмивката) окончателно е отишла зад ушите и я усещам как ще се върже на панделка отзад на тила. Отворил е някаква огромна книга, чието заглавие не мога да видя, и чете. Чудя се как мъжете могат да изглеждат толкова добре рано сутрин без никакви извънредни грижи. Обличат някаква мека синя блуза без нищо особено на нея и са неустоими. Прокарват ръка през косата си и с това се приключва ритуала с прическите за деня.
Изведнъж се чувствам ужасно разхвърчана навсякъде.
От това само ми става по - смешно.
Усмивката се върза на панделка.
3 comments:
Uau!
Какво ли мога да кжа.
...добре, че днес съм в червено.
Ааа... значи ти си бил.. ^^
(използвах синята блуза като пример).. (;
Между другото, тъкмо гледах New York, I love you и си мислех колко ще е хубаво, ако някой (дори мислех, че след време може и аз да се захвана с това) направи филм, наречен "София, обичам те" :)
Post a Comment