20.1.10

394. tangerine

Събуждам се и откривам как съм заспала снощи с обелките от мандарини в леглото. И си мисля как мразиш аромата на цитрусови плодове и колко ли щеше да ти е неприятно да се будиш до мен. По една или друга причина тая мисъл ме кара да се усмихна. Мигвам, за да отбележа, че е 7 и 30. Мигвам още веднъж в 8 и 10 и решавам, че е време за ставане. Отвън снегът настройва инструменти, по които обувките ми ще скърцат след малко. Гледам я тая рошава коса и се питам "Добре, защо толкова лесно заставаш в такива причудливи форми, а когато те накарам да се направиш на букли отказваш? Аз ли нещо съм ти крива или просто си невъзможен инат?". Изхвърлям обелките от мандарините. През целия път си мисля как съм закъсняла и какво оправдание да се опитам да пробутам, но установявам, че отново пристигам първа за сутрешната тренировка. На мен ли ми е повреден часовника? А вътрешния?! Че искам да се установя и че два дена най - важният ми проблем е, че трябва да си купим пералня за апартамента и къде по дяволите ще я заврем в тая малка кухня. И къде ще събера всичките си чанти. После решавам, че бъдещата Хрис ще е доста по - отговорна и умна, за да се справи с тия проблеми и ги оставям да си зреят за след няколко месеца. Няколко часа по - късно вече къпана и изпила едно мляко с какао съм се хванала за сешоара и се готвя за ново излизане сред снега. Ама това ще е друго. Денят ми е смешен. Защо?

No comments: