И не, че на момчетата Ви е лесно. Ама като Ви гледам такива красавци... на нас хич, ама хич не ни е лесно.
photo by: molokolo.
Странни и красиви. Имам нещастието все по такива да хлътвам. Дори по - лошо, да се влюбвам. Странни, скрити, сами. Което само по себе си ги прави десет пъти по - трудни и пазещи се от всички други момчета по улицата. Как така се получава да са толкова красиви, че да не можеш да отлепиш очи от тях, а да се държат толкова далечни, че да не можеш да пробиеш крепостта. Вместо те да са тези, които ще се мъчат да ни печелят. Може би проблема е, че съм мекотелото, което е подвластно на всичките си емоции и винаги прави първата крачка, изпреварвайки техните и... не знам. Няма значение.
Мъже...
Трудни са. Лоши, объркващи и определено, определено крайно мистериозни. Сега в главата ми се върти един и не е този, който си мислите че е (вметка за тези, които ме познават). Той е крайно мистериозен, крайно симпатичен и дяволски секси. Няма да напиша име, че се случва хора, които ми четат блога да го познават, макар и бегло. А други го познават от години и то много, а все още не знаят нищо за него. Това говори достатъчно. А и аз се чувствам порядъчно виновна, задето си го навивам на пръста. Заради ситуацията, заради познанството ни, заради възрастите и... заради всичко общо взето. Слаби са ми ангелите. И той го знае. А аз съм глупачка, ако ме поставите до него. Той е прекалено интересен, прекалено скрит, прекалено умен... прекален тип. С красива детска усмивка.
*въздъхва*
Да...
А може аз да си го извисявам. Може да е по - лесен и не толкова интересен, колкото си мисля.
Да...
Мъжки свят.
Мъже...
Трудни са. Лоши, объркващи и определено, определено крайно мистериозни. Сега в главата ми се върти един и не е този, който си мислите че е (вметка за тези, които ме познават). Той е крайно мистериозен, крайно симпатичен и дяволски секси. Няма да напиша име, че се случва хора, които ми четат блога да го познават, макар и бегло. А други го познават от години и то много, а все още не знаят нищо за него. Това говори достатъчно. А и аз се чувствам порядъчно виновна, задето си го навивам на пръста. Заради ситуацията, заради познанството ни, заради възрастите и... заради всичко общо взето. Слаби са ми ангелите. И той го знае. А аз съм глупачка, ако ме поставите до него. Той е прекалено интересен, прекалено скрит, прекалено умен... прекален тип. С красива детска усмивка.
*въздъхва*
Да...
А може аз да си го извисявам. Може да е по - лесен и не толкова интересен, колкото си мисля.
Да...
Мъжки свят.
6 comments:
Тук ми идва да кажа само "Косе, ти палавнико!"
Ахах
"А може аз да си го извисявам. Може да е по - лесен и не толкова интересен, колкото си мисля."
С това улучи десятката...е разбира се точно в твоя случай може да не е така и се надявам да не е, но защо при мен винаги точно така става. Ужасно еее!!!
Както и да е...пролет е..птички пеят и Love suckss...
Ами не е Косето. ^^
И Кейт... надявам се. Е, с теб ще си поговорим във влака. ^^
Любов, любов (Написах го правилно!!!!)
Дето е приказката, Хрис, "честито".
И да не прекаляваш, ей... В големи количествата любовта горчи... почти като трюфелите (не гъбите...)
Не й позволявай да те тъпче с горчиво какао!
(Аз съм Малчо, бтв, и или клавиатурата ми е смотана, или просто ми се спи. Или и двете.)
Целувки.
не са трудни.
най-важното за тях е да се чувстват добре. ако и за нас това беше най-важното, щяхме да сме безполови.
ех, тези мъже значи...
така могат да ти завъртят главата, че след това да не знаеш на коя планета си...
Post a Comment