213. It's a man's world

И не, че на момчетата Ви е лесно. Ама като Ви гледам такива красавци... на нас хич, ама хич не ни е лесно.

photo by: molokolo.

Странни и красиви. Имам нещастието все по такива да хлътвам. Дори по - лошо, да се влюбвам. Странни, скрити, сами. Което само по себе си ги прави десет пъти по - трудни и пазещи се от всички други момчета по улицата. Как така се получава да са толкова красиви, че да не можеш да отлепиш очи от тях, а да се държат толкова далечни, че да не можеш да пробиеш крепостта. Вместо те да са тези, които ще се мъчат да ни печелят. Може би проблема е, че съм мекотелото, което е подвластно на всичките си емоции и винаги прави първата крачка, изпреварвайки техните и... не знам. Няма значение.

Мъже...
Трудни са. Лоши, объркващи и определено, определено крайно мистериозни. Сега в главата ми се върти един и не е този, който си мислите че е (вметка за тези, които ме познават). Той е крайно мистериозен, крайно симпатичен и дяволски секси. Няма да напиша име, че се случва хора, които ми четат блога да го познават, макар и бегло. А други го познават от години и то много, а все още не знаят нищо за него. Това говори достатъчно. А и аз се чувствам порядъчно виновна, задето си го навивам на пръста. Заради ситуацията, заради познанството ни, заради възрастите и... заради всичко общо взето. Слаби са ми ангелите. И той го знае. А аз съм глупачка, ако ме поставите до него. Той е прекалено интересен, прекалено скрит, прекалено умен... прекален тип. С красива детска усмивка.

*въздъхва*
Да...
А може аз да си го извисявам. Може да е по - лесен и не толкова интересен, колкото си мисля.
Да...

Мъжки свят.