201. I loveD you!

Защото предполагам, че и тук хвърляш по едно око, както го правиш и с галерията ми.
И понеже истинските ми приятели четящи тук знаят всичко и не ме е срам от тях.

Photo by: afihara.

Смешна си, мойто момиче.
А като си помисля, че днес си говорихме с Любето за това колко много ни липсваш.
Никога не съм казвала или мислела, че трябва да останеш цял живот сервитьорка вместо да учиш. Но номера дето извъртя беше курвенски. Да си тръгнеш два дена след уволняването на Мерси и да оставиш ресторант без нито един човек. Не говорим за това, че е ресторанта на майка ми. Говорим за постъпката. Смешна, глупава и висчко останало. И не знам какви си ги дрънкала на майка си, но явно не е била чистата истина щом тя звъня на моята да я пита за какво иде реч.
Ние сме престанали да те търсим?
До колкото си спомням от оня случай не се сети нито да пишеш, нито да се обадиш.
Писах ти във форума и ти се сети да ми отговориш след около сто тона време. Приемам, че може и да не си го видяла веднага. От тогава не е като и ти да си сетила да се обадиш или да пишеш или каквото и да е. Още ли си на твърдото мнение, че само аз не съм те търсила?
Другото, което ме кара да мисля, че ти си тая дето ни заряза, са вечните оправдания пред Любето и Стан за нямането на време и т.н. И да търсиш Любето да излизате само когато си "скъсала" за пореден път с Любомир е жалко, но е гадно да и казваш че си заета и нямаш време, когато вече си се събрала с него.
Не очаквай нито тя, нито аз да ти вдигнем телефона някой път, ако имаш нужда.
Но ти няма да имаш. Защото си имаш Сабина. Нищо, ще дойде ден, в който ще осъзнаеш, че един приятел и едно гадже не стигат. А това, че тя за десет години не е посмяла дума на криво да ти каже, не виждам какво ни засяга? Може би на нея на и прави впечатление игнорирането. Или може би нея не я игнорираш. И това не ме засяга.
И като си помисля, че днеска казвах че ми липсваш и ми е мъчно за тебе.
Ха.

Това, което написах в споделям, не беше за да те обиди или предизвика. Беше за да те накара да си спомниш. За да си кажеш "Бе я да им се обадя на тия хора, защото бях обещала да отида на срещата на класа, ама не отидох!". За това беше. Ама ти реши да се заядеш. Прав ти път, мойто момиче. Или крива ти пътечка, ти си я избираш.

Сети се за лагера, мила. И за това, което ни пожела Елмо тогава "Да сте такива приятелки, каквито сме ние с Куки". Да, ама ние не можахме. И признавам, че може би имам вина, но си тая дето ни отряза съвсем.
Форумците никога не са били пречка за приятелството ни. Никога. Ако ти си ги приела като такива не е моя работа. И съм ти отказвала да излизаме събота и неделя, заради тях, защото теб те виждах всеки ден в училище, тях само в събота или неделя и то не винаги. Ако ти си ревнувала и това не е моя работа.

Относно дали ние ревнуваме за това, че ти си влюбена. То това твоето любов ли е?
Любомир?
Не ме разсмивай. Играй му по пръчката като добро куче.
И за това не ми пука вече.

Успех, мила.
Все още ми липсваш и нямам нищо против теб.
Само че боли от глупостите дето ги пишеш.
Дори не ми отговаряй.
Няма смисъл. Само ще ми изредиш купчина лайна и други подобни злобни или заядливи.
Нали с почти всички така се държиш, коя съм аз, че да заслужавам нещо по - различно.