Времето внезапно спря! Като във "Big Fish" *правилно го разшифрова, Мъро*. И не съвсем като във филма. Мога да кажа, че съм влюбена, определено. Затаила дъх, със сърце препускащо в небесата. Но просто в някой.
Знаете ли, когато реших новият ми ник да е "bird"... не беше случайно и спонтанно решение. Исках това да е моето ново "бяло утро". Исках отново да се почувствам свежа, ведра и свободна. Като птичка. Написах го и си казах "Дано скоро съм птичка". И ей го на. Влюбих се. Отново. В живота си, колкото и обикновен да е по някога. В приятелите си, които до преди няколко месеца бях позанемарила. Във фотографията, в писането, в музиката.
Влюбих се.
И светът е едно по - красиво място.
И се вдъхнових.
И се усмихвам.
Заслуга за това имат: Крис и Злати, за времето прекарано с тях във Варна, за усмивките и най - вече - любовта на Зу, Зори и Мъро, защото дрънкотят разни усмихващи неща *и ги мислят*, Ганчо и Яна, защото са влюбени и им отива, Иво, нищо че си мисли, че не ми пука, но аз искам да прекарвам по - голяма част от дните си с него, мама, за огромните услуги и жертви, които прави, брат ми, задето е такъв дечко, Кат, защото може да е най - мрънкащия модел, но пък ми угажда, Моджо, който е най - лудия заек на света и онази нощ в четири през нощта се гонихме под леглото, Damien Rice с кавъра на Creep, P.I.F. с цялата им дискография, August Rush, защото е най - красивият филм сътворяван някога, на всички приятели, задето макар и не винаги до мен, накрая пак се връщат и на всички онези непознати, които оценяват това, което правя, снимам, пиша...
Сърдечно благодаря за подкрепата.
Знаете ли, когато реших новият ми ник да е "bird"... не беше случайно и спонтанно решение. Исках това да е моето ново "бяло утро". Исках отново да се почувствам свежа, ведра и свободна. Като птичка. Написах го и си казах "Дано скоро съм птичка". И ей го на. Влюбих се. Отново. В живота си, колкото и обикновен да е по някога. В приятелите си, които до преди няколко месеца бях позанемарила. Във фотографията, в писането, в музиката.
Влюбих се.
И светът е едно по - красиво място.
И се вдъхнових.
И се усмихвам.
Заслуга за това имат: Крис и Злати, за времето прекарано с тях във Варна, за усмивките и най - вече - любовта на Зу, Зори и Мъро, защото дрънкотят разни усмихващи неща *и ги мислят*, Ганчо и Яна, защото са влюбени и им отива, Иво, нищо че си мисли, че не ми пука, но аз искам да прекарвам по - голяма част от дните си с него, мама, за огромните услуги и жертви, които прави, брат ми, задето е такъв дечко, Кат, защото може да е най - мрънкащия модел, но пък ми угажда, Моджо, който е най - лудия заек на света и онази нощ в четири през нощта се гонихме под леглото, Damien Rice с кавъра на Creep, P.I.F. с цялата им дискография, August Rush, защото е най - красивият филм сътворяван някога, на всички приятели, задето макар и не винаги до мен, накрая пак се връщат и на всички онези непознати, които оценяват това, което правя, снимам, пиша...
Сърдечно благодаря за подкрепата.
No comments:
Post a Comment