Как да забравя и как да не мисля.
Стаята е пълна с тишина, с тиктакането на един часовник и щракащи по буквите пръсти.
Стаята е пълна с тишина, с тиктакането на един часовник и щракащи по буквите пръсти.
Photo by: elifkarakoc.Понякога седя сама в тъмното или пътувам в претъпкания градски столичен транспорт. Не знам как и защо, но умеят да ми хрумват сдухващи мисли. Точно този тип обаче... от сравнително скоро се замислям за тези неща. Всъщност винаги съм се замисляла, но не и по този начин. Начин, който вече не успявам да избия от главата си.
Колко ли души умират точно в този момент. Ей сега, докато четеш тия думи. По какъвто и да е начин? Ами сега? И колко ли плачат без да могат да се успокоят? А колко дори нямат силата да заплачат? Колко сърца се разбиват, докато аз пиша? Колко мечти угасват? Колко приятелства се зачеркват? Колко хора получават листчето, в което пише, че са уволнени? Колко зъзнат по студените улици на градове, които не са отворили вратите си за тях?
Какво чувстват ония, които туко - що са отнели живот? Ами онези, които чуват думите "Доживотна присъда"? Точно сега, в момента. Колко момичета се прибират със страх по тъмните улици към вкъщи? Колко звънят на телефоните за бърза помощ, пожар, полиция? Колко наркомани се готвят да вземат дозата си? Колко мъже пребиват съпругите си и колко майки изоставят децата си?
Колко трагедия изживяват хората по света в момента?
Колко?
И колко заспиват уморени?
А после...
Колко се събуждат с усмивка? Колко тананикат любимата си песен, докато си мият зъбите? Колко се обаждат на любимия си човек? Колко майки изпращат децата си на училище? Колко срамежливи момичета и притеснени момчета се целуват за първи път, сега? И колко се смеят на тая своя срамежливост? А колко ли туко - що са получили мечтаната работа? Колко мечти са се зародили? И колко са се изпълнили? Колко хора срещат специалната половинка в живота си в момента? Колко се запознават с най - добрия си приятел? Колко получават втори шанс за живот? Колко мъже се прибират при жените си и ги целуват с оная страст, която винаги са изпитвали към тях? Хах... и колко ли достигат до оргазъм, докато аз си седя в тъмното и пиша. Симпатяги. Колко гледат изгрева? А залеза?
Колко деца се раждат? И колко майки и татковци за първи път виждат личицето на дете си и за първи път докосват фината ръчичка?
Колко щастливи хора има по света?
Колко?
Света е толкова трагичен.
Но и толкова красив.
Колко ли души умират точно в този момент. Ей сега, докато четеш тия думи. По какъвто и да е начин? Ами сега? И колко ли плачат без да могат да се успокоят? А колко дори нямат силата да заплачат? Колко сърца се разбиват, докато аз пиша? Колко мечти угасват? Колко приятелства се зачеркват? Колко хора получават листчето, в което пише, че са уволнени? Колко зъзнат по студените улици на градове, които не са отворили вратите си за тях?
Какво чувстват ония, които туко - що са отнели живот? Ами онези, които чуват думите "Доживотна присъда"? Точно сега, в момента. Колко момичета се прибират със страх по тъмните улици към вкъщи? Колко звънят на телефоните за бърза помощ, пожар, полиция? Колко наркомани се готвят да вземат дозата си? Колко мъже пребиват съпругите си и колко майки изоставят децата си?
Колко трагедия изживяват хората по света в момента?
Колко?
И колко заспиват уморени?
А после...
Колко се събуждат с усмивка? Колко тананикат любимата си песен, докато си мият зъбите? Колко се обаждат на любимия си човек? Колко майки изпращат децата си на училище? Колко срамежливи момичета и притеснени момчета се целуват за първи път, сега? И колко се смеят на тая своя срамежливост? А колко ли туко - що са получили мечтаната работа? Колко мечти са се зародили? И колко са се изпълнили? Колко хора срещат специалната половинка в живота си в момента? Колко се запознават с най - добрия си приятел? Колко получават втори шанс за живот? Колко мъже се прибират при жените си и ги целуват с оная страст, която винаги са изпитвали към тях? Хах... и колко ли достигат до оргазъм, докато аз си седя в тъмното и пиша. Симпатяги. Колко гледат изгрева? А залеза?
Колко деца се раждат? И колко майки и татковци за първи път виждат личицето на дете си и за първи път докосват фината ръчичка?
Колко щастливи хора има по света?
Колко?
Света е толкова трагичен.
Но и толкова красив.
No comments:
Post a Comment