И в крайна сметка, колкото и да не ми се вярваше, днешния ден се подреди, макар вчера вечерта да нямаше изгледи за такъв развой на събитията.
Едно от нещата, заради които мразя да плача е, че след това се чувствам като кръгъл идиот, който е лял сълзи за пълните глупости. Пък аз много плаках, как въобще ми останаха телесни течности, за да я върша тая дейност нямам никаква идея. Опасна работа. И след като съм спряла да плача и нещата са се подредили в основите си имам чувството, че само съм си загубила времето и всичките сълзи са били за едното нищо. Или поне така изглежда. Сякаш така се получи и този път, не съм съвсем сигурна. Важното е, че светът отново е цветен, а сърцето цяло.
Дори събуждането беше слънчево. Майка ми не ми се качи на главата, дори ми беше купила кроасани и ми направи какао. Понякога ме изненадва с внезапен изблик на майчина любов на фона на караниците и супата от думи, с които се замераме ежедневно. Брат ми също не ме ядоса и веднага ми преотстъпи компютъра (някъде по това време заподозрях, че съдбата ми се извинява за снощи).
Срещата с Таня мина повече от приятно, мисля че бяхме сключили негласно споразумение да не ровим въпроса с временното ни разделяне или просто нямаше какво да се каже за него. Просто си говорихме за това коя какво прави в момента и беше добре. Хареса ми. И сладкото кутре спа през цялото време на дивана до мен.
А после се насочих към центъра. След изненадващо бързо пристигане на автобуса и пълна липса на задръствания - като никога, се добрах до Орлов мост. Хем бързах за среща, хем не, защото имах желание да мина да си взема една риза, която си бях харесала миналата седмица. И тъй като Ганчо и Яна, с които щях да се видя, бяха така добри да ми се обадят и да питат дали има проблем да се забавят с половин час, моя милост спечели още 30 минути по магазините. От там си тръгна освен с ризата и с нова пола. Ха. И с две превъзходни картички.
После, чакайки, ударих две бързи скици и мисля, че за първи път се получиха наистина сполучливи рисунки. Дъ.
И те се появиха. И ми позираха около 1 час, угаждайки ми на мрънкането и изпълнявайки всички пози, които моя милост искаше да бъдат заснети на фона на залязващото софийско слънце. Тях можете да видите в dA.
Едно от нещата, заради които мразя да плача е, че след това се чувствам като кръгъл идиот, който е лял сълзи за пълните глупости. Пък аз много плаках, как въобще ми останаха телесни течности, за да я върша тая дейност нямам никаква идея. Опасна работа. И след като съм спряла да плача и нещата са се подредили в основите си имам чувството, че само съм си загубила времето и всичките сълзи са били за едното нищо. Или поне така изглежда. Сякаш така се получи и този път, не съм съвсем сигурна. Важното е, че светът отново е цветен, а сърцето цяло.
Дори събуждането беше слънчево. Майка ми не ми се качи на главата, дори ми беше купила кроасани и ми направи какао. Понякога ме изненадва с внезапен изблик на майчина любов на фона на караниците и супата от думи, с които се замераме ежедневно. Брат ми също не ме ядоса и веднага ми преотстъпи компютъра (някъде по това време заподозрях, че съдбата ми се извинява за снощи).
Срещата с Таня мина повече от приятно, мисля че бяхме сключили негласно споразумение да не ровим въпроса с временното ни разделяне или просто нямаше какво да се каже за него. Просто си говорихме за това коя какво прави в момента и беше добре. Хареса ми. И сладкото кутре спа през цялото време на дивана до мен.
А после се насочих към центъра. След изненадващо бързо пристигане на автобуса и пълна липса на задръствания - като никога, се добрах до Орлов мост. Хем бързах за среща, хем не, защото имах желание да мина да си взема една риза, която си бях харесала миналата седмица. И тъй като Ганчо и Яна, с които щях да се видя, бяха така добри да ми се обадят и да питат дали има проблем да се забавят с половин час, моя милост спечели още 30 минути по магазините. От там си тръгна освен с ризата и с нова пола. Ха. И с две превъзходни картички.
После, чакайки, ударих две бързи скици и мисля, че за първи път се получиха наистина сполучливи рисунки. Дъ.
И те се появиха. И ми позираха около 1 час, угаждайки ми на мрънкането и изпълнявайки всички пози, които моя милост искаше да бъдат заснети на фона на залязващото софийско слънце. Тях можете да видите в dA.
No comments:
Post a Comment