Света, хората, любовта и омразата си бяха все същите. Само че тази сутрин за нея бяха различни... Не, и тя си беше същата, не се беше променила... Просто бе сложила нови стъкла на очилата и гледаше всичко през тях... Искаше да преоткрива. Искаше да види нещата от друга светлина, ъгъл... Не, нямаше да забрави старото и нямаше да престане да гледа света и през стария ъгъл, но точно днес, точно сега имаше голямото желание... о, грешка... изгарящото желание да види нещата забравяйки всичко старо, забравяйки предрасъдъците. Искаше да се държи със всички и всичко като с непознати, да забрави чувствата и да се опитва да се впечатлява само на базата на днешния ден. Все едно се запознава с нещата и хората точно днес... Просто й беше интересно да види какво ли би било за мъничко да се прави на непознатата, дошла на новото място, където никой не я познава и тя не познава никой...
Мотая се из вкъщи цял ден...
Мъча се да събера всички спомени от последните дни...
Като приказка ми е... раказвана от някой отдавна и затова бегло я помня...
И е мило и е красиво...
И все още съм дете... И все още сме приятели... И все още сме заедно...
Нищо не се е променило освен факта, че от утре съм на работа...
Мисля, че ще ми хареса да се правя на голяма...
Отвътре все още съм мека като захарен памук... Все още съм щуро...
Хлапе... И така мисля да остана в близките 60 години...
И все още слушам старите песни... с Фенси и облачето... Different Stars...
No comments:
Post a Comment