8.5.07

146. Soul...

Някога ще видя ли света така... както го виждаш ти?!


Изгаря ме любопитство... Имам желание да видя света през твоята душа, макар че знам, че това никога няма да се случи. И все пак го искам... Искам да разбера какво чуваш ти когато гледаш изгревите и залезите... Какво виждаш, когато дъждът барабани по прозорците на стаята ти... Какъв е вкуса на морския бриз... И какво е усещането, когато шоколадът се разтапя в устата ти...
Човек ще прочете желанията ми и ще си каже, че едва ли хората приемат по различен начин капките дъжд, падащи върху лицата им, но аз съм сигурна, че всеки един вижда, чува, усеща, вкусва... различно.
Искам само да задоволя любопитството си за един кратък миг и после да се върна в моята душа... Искам да вървя по твоите улици, да гледам твоето небе, да се смея на твоите облаци, да шляпам под твоя дъжд и в твоите локви, да се стича между пръстите ми твоят пясък... и после да се върна в себе си.
Не, не искам да вляза в главата ти, да ограбя света ти... макар че съм сигурна, че звучи точно така. И може би е така... може би съм твърде егоистична в момента, но... грешно ли е, че искам да те опозная като за миг си позволя да чувствам така... както чувстваш ти.
На теб не ти ли е интересно как чувствам аз?! Или може би ти си твърде добър и мил, че някога през ума ти да е минавала мисълта да нахлуеш в моята глава и да гледаш на света през моята душа...

Може би, ако ми разкажеш някой път...
Като Хемингуей...
Може ли?!
Само няколко нахвърляни думички... за твоя свят и за твоите дъги?!
Моля те...

Синьото облаче отчаяно иска да е виолетово и да види как виждат небето оранжевите облаци... Предполагам все искаме онова, което не можем да имаме... Което е твърде... феерично, че да го пречупим през нашите сетива...

1 comment:

zory said...

хриси, твоята вълна определено е много по добра от моята..
щото моите ми хрумват като проблясъци на нещо, а твоите са истински...