За да видя...
Най - хубавите неща са невидими за очите... тях човек вижда със сърцето си. Истинските неща, красивите, дори малко странните, онези, които те завъртат на 180 градуса... те са прекалени, за да бъдат възприети само от очите... Те се възприемат с всички ти сетива, с цялото ти същество, с всяка една частица от тялото ти... Тях не можеш да ги прегледаш като списание... не можеш да ги прелистиш и просто да разгледаш цветните картинките... Ако го направиш ще си пропилял момента, ще си използвал красивия си шанс по най - глупавия начин... А не бива. Улови ги... остави ги да те залеят, да те ндишаш под вода... Не се бори с тях, не бягай от тях...
Позволи си усмивки, позволи си цветни дъги, позволи си щастие... позволи си любов...
Не се плаши от несъществуващи прегради...
Посмей да бъдеш щастлива... защото го заслужаваш...
Ще бъда с теб, ще се усмихвам за теб...
А ако се наложи ще ти подавам ръка, когато нещо се обърка...
Знаеш го, нали?!
Затвори очи... и направи онова, което съзнанието ти рисува...
Онова, което ми каза, че искаш да направиш...
Облачето хвърчи насам натам... в последните дни е изключително духовито и забавно... Прихваща го и руска муза... слуша Вчера на Алсу... красиво е...
1 comment:
Постът също е красив..
И да,понякога наистина трябва да затвориш очите си,за да видиш..за да видиш красотата.. ^^
Post a Comment