Но щеше да свърши съвсем скоро...
И после на къде?!
Предполагам всяко едно нещо, все някога завършва с подходящ... ами край.
Само, че на нея не и се искаше да свършва... Не защото с края идваше нещо лошо, а защото с края идваше нещо неизвестно. Предполагам хората се страхуват от неизвестността... Е, истината е че Тя не се страхуваше, просто изпитваше странното чувство, че не знае на къде ще я издуха вятъра. Незнание... Не я плашеше, изнервяше я... Далеч беше от идеята, че за един ден и за един миг всичко ще се промени, но промяната наближаваше и си личеше, че ще се блъсне в нея с пълната сила на парен локомотив... И Тя просто не знаеше какво ще последва... Не се чувстваше сигурна да заживее на пълни обороти, че Тя... ами Тя нищо не можеше, не умееше и не знаеше... Трябваше да се учи полека, а и изглеждаше, че всичко ще се случи толкова бързо и че Тя няма да успее да наваксва...
И после се успокои... Не може да е толкова трудно колкото всички разправяха... Щом и те се справят, значи и Тя може... В крайна сметка никой не се е родил научен и можещ всичко... Щеше да се учи, щеше да се спъва още и още... Щеше да живее, щеше да порастне, щеше да бъде по - отговорна, по - силна, по... просто по... Да, щеше да я има меланхолията към миналото... спомените за старите дни, за миналото... Щеше да си запази щастливите, детските мигове... и щеше да гледа в настоящето... и в бъдещето... Щеше да гради...
Тъпърва започваше...
И това я накара да се усмихне...
"Какво ще правим после? Та аз нищо не мога..."
"Да не мислиш, че аз мога? Ще сме заедно... ще се гъделичкаме, ще си купуваме балони.. всичко ще стане с времето."
Синият облак се задява с Фенси... отново... подозирам ги в тайни конспирации с цел промяна на нещо из апартамента... Допаднаха си...
No comments:
Post a Comment