151. Words...

"Дали ми пука кой какво говори за мен?! Зависи кой слуша..."

photo by: sadsolitude

Често и се подиграваха в очите... Спираха я и и казваха, че е уличница или го подмятаха зад гърба й... Тя само се усмихваше мило, умът й оставаше бистър, незасенчван от облаците на обидата и яростта... лицето й оставаше топло... очите й излъчваха мекота... Каквото и да говореха, както и да я обиждаха Тя не показваше с нищо, че думите им я засягат по какъвто и да е начин... Истината беше, че те наистина не я засягаха...
Хората казват, че от думи боляло най - много... Но нея не я болеше... Първо: те не я познаваха... И второ: хах... те не я познаваха... Не я интересуваше кой какво говори, защото тя знаеше, че повечето неща, които излизаха от устите им бяха измамни. Защо да обръща внимание на лъжи тогава, защо да се ядосва... А дори да кажеха някоя истина за нея, дори да я изопачаваха и да я изкарваха крива Тя пак не се поддаваше, защото не се срамуваше от действията си или от думите си... Нека говорят каквото си щат... те никога няма да разберат защо дъгата й е оцветена в индигово и защо е обичана... Нека пречупват лъчите истина през призмите си, нека плетат мрежи от интриги, нека... Щеше да ги поглежда, да свива рамене и да се усмихва мило както всеки друг път, а после щеше да продължава нататък... Те не я задържаха с нищо, не и пречеха и не я спъваха...
Единственото, което можеше да помътни погледа й бе мигът, в който забъркваха близките й и приятелите й... Моментът, в който изливаха върху тях всичките си глупави предположения, лъжи и лицемерия... Тя знаеше, че истинските й приятели винаги биха повярвали на нея, ако я попитат, но думите понякога ги разстройваха и те започваха да се лутат и да се чудят на кой да вярват в конкретния момент... Хората са такива, казват им нещо, то ги удря като шамар и дори да са сигурни до болка, че казаното е лъжа в сърцата им се прокрадва съмнение... Ето това вдигаше мътилка в иначе бистрата вода - всички глупави приказки да бъдат разказвани на близките й същества...

"Дали ми пука кой какво говори за мен?! Не... не ми пука, защото те нямат представа коя съм и какво мога... Но ми пука на кой го говорят... Пука ми кой слуша... "

Фенси се оказа бърборко щом свикнел в новата среда... Облачето трудно взима думата, но изглежда се заабвлява... Пуснали са си телевизора, слушат си и бърборят... чува се "Искам те"...