149. Ordinary...

Кога ли ще дойде денят, в който ще разберете, че Той не е по - различен от Вас... когато Ви покаже слабост, когато Ви покаже, че изпитва болка... И какво ще стане тогава?!

Той беше онaя глътка свеж въздух, от която всички имахте нужда. Той беше нов, различен, специален, дори уникален... Някой, който Ви заливаше със свежи идеи, който Ви показваше себе си, който Ви учеше как се живее по неговите правила... Беше някой, който Ви разсмиваше, който бе приятел на всички, който Ви подаваше ръка... Някой, който беше там, когато имахте нужда от него... Влезе Ви под кожата с това, че все бе искрен, че се радваше на малките чудеса на света, живота и съдбата... Спечели усмивките Ви, похвалите Ви, обичта Ви... Никога не се беше стремял да го постигне... Може би, ако се бе опитал нямаше да успее, на сила хубост не ставало... и си беше така... И всичко вероятно би било продължило все така мило... И всички вероятно щяхте да продължите да го обичате...

Докато един ден Той не рухна... Случиха му се какви ли не неща и чисто човешки той се спъна и се разплака пред Вас... Показа, че го боли, показа, че е не е по - различен, показа че не може винаги да се усмихва... После избухна, показа че освен да плаче и да се отчайва може да бъде бесен и грозен, да се държи гротескно... Показа слабост... Голяма грешка. Обърнахте му гръб, когато имаше нужда от Вас... Изоставихте го, забравихте какво беше правил за Вас... Бяхте го издигнали на пиедестал, а изведнъж разбрахте, че той е обикновен...

Хората създават звезди и идоли... Хората създават богове... И после, когато тези звезди покажат слабост, покажат, че те също плачат биват изоставяни... И им се казва "За мен ти беше почти Бог... а разбрах, че си обикновен човек"...
Хората са глупаци...

Синият ми облак се суети около Фенси... цветето му се струва интересно... Нещо ново в апартамента... Милички са...