Защо мнозинството определя кое е правилно и кое грешно, кое е черно и кое е бяло, кое е грозно и кое е красиво, само защото имат силата на числеността... Броят не винаги е от значение за тези неща...
Замисляла съм се и преди, но чак днес мисълта врръхлетя по - рязко в съзнанието и ме накра да се впусна в някаква размисли. Всъщност всичко тръгна от един невинен разговор за далтонизма и изведнъж в разменянето на думи изплува едно "Ами ако всъщност те са тези, които виждат правилно, а не ние?"... И се сепнах... Ами ако наистина е така. Хората, които виждат "нормално" (и го слагам в кавички, защото вече не съм сигурна кое е нормално и кое не) са много повече от далтонистите и е донякъде логично да се смята, че мнозинството си е наред... сещате се, защото са мнозинство, т.е. повече са. Обаче нали знаете, че само наистина чистокръвните хъските са с различни на цвят очи... А те са по - малко от всички, които са малко или много смесени с други породи... Сещате се какво искам да кажа... или поне се надявам да се сещате.
Сега няма да пиша дълго... Само това, мъничко, но надявам се да Ви хвърли в размисъла, в който се хвърлих аз... И то не само за далтонистите, ами за всички такива подобни неща...
Синият ми облак се чуди дали е нормално да е син и дали всъщност наистина е син или далтонистките му оченца го лъжат.
2 comments:
Сега все ще си мисля, че съм със синя коса ;DDD
... Защото светът е устроен в полза на мнозинството. Малцинствата са просто малки групи, с които то от време на време се съобразява.
А пък ние можем само да си мечтаем, че един ден ще се почувстваме разнооки хъскита.
Post a Comment