И съм съгласна, че е много цинично... много...
Но и мен си ме бива...
Забелязали ли сте как времето се ниже изключително бавно, когато чакаш нещо с нетърпение? Сякаш стрелките забавят хода си максимално, просто защото знаят, че ти вече пощуряваш от копнеж. Сякаш правят всичко възможно да те измъчат, да те тормозят до толкова, че да ти иде да строшиш проклетия часовник. Да, разбира се, че сте забелязали...
А забелязали ли сте как същото това време изтича през пясъчния часовник с невероятна скорост, когато искате да задържите мига по - дълго?! Песъчинките сякаш се надпреварват коя да изтича първа през отворчето... див, лудешки спринт. Спринт, който те измъчава... и всичко свърша толкова... толкова бързо. Да, забелязали сте и това - как времето лети неусетно, когато ти е приятно.
Само, че знаете ли какво се получи сега... успях да го хвана в моя часовник. И ми е чудно какво ще се опита да прави сега... Защото изходите за него са два - напред и изключително бавно напред. Не може да спре, не може да се върне, но и да се връщаше на мен пак щеше да ми е хубаво. И ще обясня защо...
Сега то се опитва да се ниже по - бързо... по - далеч от моя вече изживян съвършен миг. Опитва се да избяга от него, опитва се да ме накара да го забравя.
Но също така не може да бърза много, защото се приближа до копнежът за бъдещето... до копнежът за нещо, което може да бъде... към онова, което предствои. А и то ще е хубаво...
Разбирате ли как съм го хванала натясно... както и да се движи то работи в мой плюс. Почти не ме отдалечава от красивия ми спомен и заедно с това бавно и сигурно ме приближава към моя копнеж...
Хванах те в крачка, време мое... искам да те видя сега, красив циник мой..
Как хем ще бягаш от едното и хем ще се стараеш да не се приближаваш до другото...
Защото път настрани няма...
Часовника тиктака... а ти ни можеш да спреш стрелките съвсем, време мое...
Циничен си драги, циничен... но и мен си ме бива...
Синият ми облак празнува моята победа...
1 comment:
Страхотен пост, Хрис! Толкова пъти съм изпитвала тази склонност на времето... Иска ми се и аз да имам нещо прекрасно в бъдещето, което да очаквам, но засега там има само въпроси, които вместо отговори имат само следващи въпроси... Е, все ще я измислим работата. :)
Post a Comment