120. Страх ме е...

Страх ме е... ужасно много ме е страх... и цялата треперя от ужас и несигурност... Не знам какво да правя, кой път да поема... Не зная кое е добро и кое е лошо... всичко се разми и не мога да разграничавам понятията, ситуациите, думите... страхувам се...

photo by: vita-e-bella

Имам чувството, че в дланите си държа цветен сапунен мехур... мехур с толкова тънки стени, които всеки момент ще се спукат. И аз не смея да помръдна... не смея дори да дишам, старая се да го крепя... и ме е страх да не го спукам. Страхувам се ужасно много да не се окаже поредната разбита красива илюзия... Ще кажете "Какво пък?! Нали после вадиш клечицата от сапунената вода и издухваш във въздуха още десетки такива!"... е да, може и така да е, но... да хванеш някой в дланите си е трудно... най - малкото, защото тези мехурчета са толкова финни, че се пукат до почти всяко нещо до което се докоснат. А ето, аз съм хванала един и ако той се спука едва ли ще мога да хвана втори... Всъщност май горчивата истина е, че май дори все още не съм го хванала... май си въобразявам и мечтая отново. Май пак бързам... май пак искам твърде много, май пак протягвам ръце към нещо, което е твърде високо... а може би пак не заслужавам... Може би нещо... някъде... така съм сгрешила и сега просто си плащам отминали грешки. Да... А може би съм дотолкова свикнала с това да съм нещстна както споменах в по - предния пост, че не мога да възприема, че ще се случи нещо хубаво...

"Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго. И не ти се струва редно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив. Щастието идва под много форми. В компания с добри приятели... В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата. Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи."

Тези думи не са мои, но са най - точното в случая...

Знам ли... и облачето ми не знае...