господи
колко ми липсваш
в мига
дето успея да дишам
нормално
като преди
веднага ме залива
твоята липса
и пак се чувствам
на ръба да заплача
а мислех си
глупаво
че сълзи
не са ми останали
след ония
четиредесет
часа
дето не спрях
и Ной не е виждал
потоп от тоя мащаб
душата ми се наводни
сърцето, и то
оцелели няма
нямах и време
ковчег да вдигна
нито корабче
нито дори лодка
нито поне сламка
нищо
а теб те няма
така болезнено
те няма
неприсъствието ти
ми крещи
и аз с него
друго не ми остава
No comments:
Post a Comment