19.7.13

радиоактивна

водата ми отнема всичко тъжно, старо
като мен
e e дълбока, до безумно синя
затова леко, без разрешение и право
подир мене я оставям радиоактивна

страхувах се, че някой все ще се отрови
излезе друго, май хич не е така
на сините водата дом е втори
на сивите ваксина им е безразличността

от мене пие всеки, колкото поиска
макар понякога да чувствам празнота
дори среднощно до край да ме разплискат
доливам се с кафе на сутринта

и после идваш ти, така несретно
бездомно, но намерено дете
бурно, с дъжд и посред-летно
и давиш ме във своето небе

със теб принадлежим си до безкрайност
случайна среща зад хоризонта, тъй далечно
протягаме ръце, забравили за нашата незнайност
дали сме заедно до утре или ще сме вечно

3 comments:

Anonymous said...

Това стихотворение наистина навява мисли за трагичността на Хирошима и за бавната, мъчителна смърт, причинена от радиоактивните частици. Цялата творба сякаш е радиоактивна като водата, която лирическата героиня е натровила "леко, без разрешение и право", а очевидно и без знанието, че срещу отравяне от радиация не помага нито безразличността, нито която и да било друга ваксина. Това също помага да разберем трагичността на стихотворението и личната драма на лирическата, която е толкова дълбока, че тя сякаш забравя дори и за твърде значителния проблем с отровната вода, заменяйки я с кафе. Обръщението към второ лице, "бездомното, но намерено дете", може да се разчете както като истински диалог, така и като страничен ефект, неврологичен симптом, присъщ на радиационното отравяне. Тази загадка остава неизяснена в края на произведението, където съдбата на лирическата героиня не бива разкрита: "дали сме заедно до утре или ще сме вечно". Последната строфа поставя важни въпроси: Ще умрат ли двамата утре заради радиацията? Ако умрат, то има ли задгробен живот, в който те да бъдат заедно завинаги? Защо изобщо лирическата е отровила водата и има ли в това някакъв знак за депресия или социопатия, водещи до (само)убийствени наклонности? И най-вече - защо, защо лирическата героиня не е проверила какво точно е радиация и отравяне, преди да ги използва като метафора на душевните си терзания. Yours, The Grumpy Criticat.

Unknown said...

Hello, Grumpy Criticat...

Не ме бяха анализирали до сега по тоя начин, но честна дума много ме ухили. Усмивката си вързах на панделка на тила чак... толкоз широко.
И ме хвърли в някакви размишления... толкоз нещастно ли звуча?

Anonymous said...

Нещастно и неясно, но съдейки по по-голямата част от поезията в конспекта за матура, това е много добре и помага да влезеш в христоматиите. Така че... keep up the good work! ^.^