не ме питай

на Иван

не ме питай как раждат се поети

не ме питай как се става фотограф

нито как се свири на китара

още по-малко кой пастел да ползваш

мога сухо да ти обяснявам за ракурси

и още по-скучно как държи се ла минор

как се римува най-удачно „вдишвам“

и коя е най-добрата за графита мекота

аз не зная, разбери ме

нямам думи за това

чувстваш го, не го описваш с рими

нито го рисуваш на платна

не ме питай как се продължава

не ме питай как се става сутрин рано

нито как сълзите пресушавам

и как се живее и как се обича

мога сухо да ти обяснявам за нощта

и още по-скучно как държиш се пред разпад

как се скрива най-удачно белег

и коя е най-галещата за сърцето тишина

аз не зная, разбери ме

нямам думи за това

чувстваш го, не го заключваш

нито го решаваш ей така

предполагам, просто продължаваш

надявайки се утре да е по-добре

най-лесно е да се откажеш

да видиш оправдание да спреш

трудно е с разбити колене

всеки е потънал в своята история

и мисли – никой няма да ме разбере

ти пък как така реши

точно мойта да четеш

аз никога не съм я крила

все я преразказвам, ако ще да втърсва

нито съм художник, нито съм писател

просто търся начин да се изразя

и ей така раждат се поети

и така се става фотограф

така се свири на китара

така изпълва се платно

просто се откриваш с всички цветове

проявяваш в черно-бяло негатива

свириш, пееш, нищо че е зле

и редиш неясни мисли в рима

някой 

някога 

някъде

все ще разбере