по навик някак
май отново се запитах
какви ли думи ти
останаха след мен
не искам и да
зная, ала се опитах
да изгоня от
сърцето тоя страх вгнезден
изписа ли ме с
кървящите си стихове
или пя ме тихичко
в посветена песен
рисува ли ме в
непознати цветове
или ме изсвири в
акорд безинтересен
затова все се
криех от срещи със поети
и подминавах
уличните музиканти
глуха бях за
всички влюбени куплети
бягах от артисти
с всякакви таланти
и ето те, един
съвсем обикновен
не срещал се с
лирика и фотоапарати
болката те вае
толкоз вдъхновен
и вдигаш във
душата ми преврати
дори без рима,
ритъм или стил
за всякакво
изкуство - чужд и сляп
в три семпли
думи си го въплатил
опустошението - в
истински мащаб
да, по навик
някак май отново се запитах
какви ли думи ти
останаха след мен
в ледени пустини
самотни ли се скитат
или в сънищата
сини, меки като лен
No comments:
Post a Comment