стокхолмски синдорм

спомням си усмивката ти

ей така, неканено

от нищото

не съм я викала

не съм я търсила

не съм я молила

не съм я искала

мислех си,

откраднах я преди години

а излезе друго

тя, открадна мене

и никога не си ме върна

и никога не станах същата

и никога не си се спомних

а май не мисля и че искам

стокхолмски синдорм

не може да е друго

врабецът влюбва се

във клетката

понеже само нея си познава

а ти дори не подозираш

че решетките

са ми от тебе

че ръжда не хващат

че са нечупливи

че са вечни

че са до безкрайност

точно като нас

точно като мене

точно като синьо

ама ти си го забравил

или го отбягваш

може би се пазиш

ясно ти е

синьото боли

обаче ти си точно него

макар че се преструваш

на всичко друго

във палитрата

ти си точно

с и н ь о

ти си само

с и н ь о

ти си всяко

с и н ь о