изкуството да бъдеш син

когато жаравата превърне се във дим

когато болката е стих неизличим

и провалите са низ неизборим

а любовта е в миг неуловим

когато думи молещи редим

когато самотни на ръба стоим

и замъци от ветрове строим

а пустините със сълзите поим

когато няма на кого да споделим

когато нощем не можем да заспим

и счупеното все опитваме да залепим

а всеки страх изглежда ни непобедим

когато от пътя прав се отклоним

когато с плач и крясъци се оглушим

и себе си опитваме да обвиним

а телата си до последен атом да унищожим

когато сърцето е сякаш само половин

и всеки спомен е непрежалим

а празнотата опитваме да премълчим

когато никъде не принадлежим

тогава се изправяш, сякаш невредим

тогава научаваме се как без искра горим

и как мостове пламнали да прекосим

а чуждата вина как да опростим

тогава се опитваме да продължим

тогава ничий форт не е непристъпим

и пак над сънища чужди тихичко ще бдим

а в непознати клади ще се преродим

тогава, колкото и да скърбим

тогава всичките тъги ще изкървим

и впиваме се в блян неотразим

а крилете си не ще да приземим

тогава вярата си не ще изкореним

тогава стиховете има на кого да посветим

и ще се превърнем на „сила“ в синоним

а да влюбим се отново ще си позволим

това е то, позволяваме да се спасим

това е то, с усмивка на уста тъжим

това е то, от нищо нещо все ще сътворим

това е то, изкуството да бъдеш син