18.7.13

третият ни ъгъл

и пак така, невикано среднощно
ме преследват нови думи в рими
не ме оставят да заспя, полунощно
да те засънувам с мене - неделими

понякога поезията е сякаш по-голяма
обсебва ме до безобразие и после пак
повече от да съм с тебе, да сме двама
повече от да съм сякаш само своя чак

понякога е цяло настъпление
но никога не е неискана тревога
и някак все потъвам в изумление
досущ е като мене, дива, виторога

понякога е чист късмет, любими
понякога е до безкрая чакан отдих
че колкото и с теб да сме раними
лекарството е в следващия стих

да се ревнуваме един друг не става
и на двамата не ни е чужда тая изневяра
ала нужно ли е да го правиме на драма
след като в думи вложих цялата си вяра

поетично-религиозни сме, сега го осъзнавам
нищо, че повтаряме какви сме атеисти
и да си казвам, и да ми повтаряш да внимавам
знаем как ще свърши, нали сме мазохисти

и ето ти го третият ни ъгъл, мили
макар че ти допускаш, че е друг човек
не е, поезия е, поезия без сили
едва изтръгната от състояние без лек

и щом на изток почне да се виделее
и черното да става синьо за пореден път
стихът ми почва тихичко да тлее
а незавършените рими ги гаси дъждът

No comments: