третият ни ъгъл

и пак така, невикано среднощно

ме преследват нови думи в рими

не ме оставят да заспя, полунощно

да те засънувам с мене - неделими

понякога поезията е сякаш по-голяма

обсебва ме до безобразие и после пак

повече от да съм с тебе, да сме двама

повече от да съм сякаш само своя чак

понякога е цяло настъпление

но никога не е неискана тревога

и някак все потъвам в изумление

досущ е като мене, дива, виторога

понякога е чист късмет, любими

понякога е до безкрая чакан отдих

че колкото и с теб да сме раними

лекарството е в следващия стих

да се ревнуваме един друг не става

и на двамата не ни е чужда тая изневяра

ала нужно ли е да го правиме на драма

след като в думи вложих цялата си вяра

поетично-религиозни сме, сега го осъзнавам

нищо, че повтаряме какви сме атеисти

и да си казвам, и да ми повтаряш да внимавам

знаем как ще свърши, нали сме мазохисти

и ето ти го третият ни ъгъл, мили

макар че ти допускаш, че е друг човек

не е, поезия е, поезия без сили

едва изтръгната от състояние без лек

и щом на изток почне да се виделее

и черното да става синьо за пореден път

стихът ми почва тихичко да тлее

а незавършените рими ги гаси дъждът