на цензурата
слагам цензура
не е революция
просто от умора
страхът
да изговарям
истинските ви
имена
страхът – коя
съм
какво искам
как да си живея
живота
го заченахте вие
роди се от
високите
ви очаквания
а нямате право
на тях
роди се от
желанието
да ме научите
да обувам вашите
галоши
да гледам света
през вашите очи
успяхте
а това, че имам
мазоли
понеже чуждите
обувки
не са ми по
мярка
не ви засяга
полагате меден
мехлем
от няколко мили
думи
замазвате ми
очите
отнемате болката
за миг
и после пак
ми слагате
кецове номер
по-малки
и всеки ден е
борба
всеки ден е на тръни
като на изпит
дали ще ми
пишете
достатъчно
висока
оценка на
живеене
само дето
са казали
който не може –
преподава
затова дръжте си
уроците
дайте си ми
грешките
аз ще си живея
както аз си зная
както аз си
искам
и като си разбия
коленете
болката ще си я
плащам
това поне го
мога
No comments:
Post a Comment