photo by angelcurlsКолко от Вас са започвали сутринта си с опитване на различни видове кафе, лимонови кейкове и слушайки за това от къде произлязло кафето (няколкото истории), от къде се бере и как се изпича... Малко? Николко? Моята сутрин протече точно така, съпроводена с много дъжд, но аз седях в кафето, под навеса, почти на самата улица, пишех си с приятели на лапа, до мен дъждът се пляскаше по паважа, а колите се влачеха в задръстването. Както го каза Вили, макар и с ирония.. вълшебно си беше. *усмихва се*
Първият ден, в който съм решила да изляза и да бъда от ония самотници, седящи на еденична маса с книга и компютър се сгромоляса от раз, когато Камелия седна на моята маса, за да изпуши една цигара, защото масите за пушачи са само вътре, а вън беше пълно. След 2 минути разговор ме убеди да вляза вътре и да чуя за различните видове кафе. И да опитам.. После дойде и Вили, много по - рано отколкото го очаквах, тъй че мога само да кажа.. опита ми да си стоя сама за малко до никъде не стигна! Но всъщност, ако не бях толкова податлива и не се връзвах на всеки, който ми казва "Здрасти" сигурно щях да успея в начинанието си. Но то пък някак те поласкава, че ето.. решил си да останеш сам със себе си и пак някой те е видял и ти е обърнал внимание или те е отвлякъл.
А сега сме в леглото и лющим череши (между другото.. успях да вържа възелче с език от дръжката на черешката и не е толкова трудно, колкото си мислех, че ще е, но не е толкова лесно, колкото го карат да изглежда), навън е студено и само като се замисля как гърмя и валя, и духа днес.. чак настръхвам в приятно топлата си стая.
Мисля, че от това, че позволявам на един човек да се вмъква в мислите и в тялото ми, се чувствам по - добре. Само се надявам да се задържи за по - дълго и да не е вкопчване в нещо ново, само и само да изтикам предишното от главата си.
Wish me luck.
Първият ден, в който съм решила да изляза и да бъда от ония самотници, седящи на еденична маса с книга и компютър се сгромоляса от раз, когато Камелия седна на моята маса, за да изпуши една цигара, защото масите за пушачи са само вътре, а вън беше пълно. След 2 минути разговор ме убеди да вляза вътре и да чуя за различните видове кафе. И да опитам.. После дойде и Вили, много по - рано отколкото го очаквах, тъй че мога само да кажа.. опита ми да си стоя сама за малко до никъде не стигна! Но всъщност, ако не бях толкова податлива и не се връзвах на всеки, който ми казва "Здрасти" сигурно щях да успея в начинанието си. Но то пък някак те поласкава, че ето.. решил си да останеш сам със себе си и пак някой те е видял и ти е обърнал внимание или те е отвлякъл.
А сега сме в леглото и лющим череши (между другото.. успях да вържа възелче с език от дръжката на черешката и не е толкова трудно, колкото си мислех, че ще е, но не е толкова лесно, колкото го карат да изглежда), навън е студено и само като се замисля как гърмя и валя, и духа днес.. чак настръхвам в приятно топлата си стая.
Мисля, че от това, че позволявам на един човек да се вмъква в мислите и в тялото ми, се чувствам по - добре. Само се надявам да се задържи за по - дълго и да не е вкопчване в нещо ново, само и само да изтикам предишното от главата си.
Wish me luck.
No comments:
Post a Comment