photo by caeleaКачвахме се върху кучешката колиба. От там беше най - лесно да се хванем за ниския клон, да стъпим на оградата на курника и да се покатерим. После започваше едно ядене на череши, кои зрели, кои не съвсем. Мам все ни караше да наберем и за нея, но ния толкова се захласвахме в това да откъснем черешата и моментално да си я сложим в устата, че ако слезехме от дървото с един пълен джоб беше добре. Накрая, когато се наяждахме толкова, че не можехме да се движим повече, лягахме на покрива на курника и късахме само онова, до което ни стигахме. Но като цяло ни мързеше дори да си вдигаме ръцете. Само ако имаше начин черешите сами да падаха в устите ни..
Странно е. Да си свободен. От чувствата, желанията и нуждите си. Да няма на какво да се подчиняваш, да нямаш най - важен приоритет и просто да си.. разпилян във времето и пространството, отворен за всяко едно ново нещо, което ти изскочи пред носа. Да притежаваш всичко и всеки, стига да го поискаш. Всеки един човек крачещ по улицата е черешка, към която само трябва да протегнеш ръка и да го хвърлиш в устата си, а дръжчицата да вържеш на възел с език. Да можеш да изкараш всеки един трепет върху лицето си, дрехите си, да хванеш ножицата и да орежеш колкото си поискаш от косата си, да се направиш на тотален идиот и да си най - странното ходещо същество по улиците. Вече всички ме познават. Вече всички се оглеждат в полите ми, не могат да се начудят на перушинката, която имам вместо коса, пълна с мъниста и плитчици и не смеят да ме заговорят, само ми се усмихват. Аз съм лудата, свободната, младата със шарените блузи и червени маратонки със звезди по тях. Точно за няколко дена се превърнах в "братко" за всеки един, който ме е заговорил.
А днес видях кецовете на живота си. Както казва Габи "Дали не съм се изкефила, човек!".
Осъзнавам колко са ми липсвали Елмо и Куки.. тъ тъ ръъ!
В събота ще ги видя отново.
Странно е. Да си свободен. От чувствата, желанията и нуждите си. Да няма на какво да се подчиняваш, да нямаш най - важен приоритет и просто да си.. разпилян във времето и пространството, отворен за всяко едно ново нещо, което ти изскочи пред носа. Да притежаваш всичко и всеки, стига да го поискаш. Всеки един човек крачещ по улицата е черешка, към която само трябва да протегнеш ръка и да го хвърлиш в устата си, а дръжчицата да вържеш на възел с език. Да можеш да изкараш всеки един трепет върху лицето си, дрехите си, да хванеш ножицата и да орежеш колкото си поискаш от косата си, да се направиш на тотален идиот и да си най - странното ходещо същество по улиците. Вече всички ме познават. Вече всички се оглеждат в полите ми, не могат да се начудят на перушинката, която имам вместо коса, пълна с мъниста и плитчици и не смеят да ме заговорят, само ми се усмихват. Аз съм лудата, свободната, младата със шарените блузи и червени маратонки със звезди по тях. Точно за няколко дена се превърнах в "братко" за всеки един, който ме е заговорил.
А днес видях кецовете на живота си. Както казва Габи "Дали не съм се изкефила, човек!".
Осъзнавам колко са ми липсвали Елмо и Куки.. тъ тъ ръъ!
В събота ще ги видя отново.
No comments:
Post a Comment