215. blow my mind

...you stupid boy

photo by x-princess-n0-mad-x

...someday soon

214. Garden State

След като започнах да тегля на ново любимите си филми и да ги гледам, и след като посветих един пост на August Rush, реших, че ще е приятно през време да направя същото и с другите. И тъй като филма е прекалено красив, за да бъде развален от моите думи ще направя същото като миналия път. Само няколко цитата.

Andrew Largeman: Do you lie a lot?
Sam: What do you consider a lot?
Andrew Largeman: Enough for people to call you a liar.
Sam: People call me lots of things...
Andrew Largeman: Is one of them liar?
Sam: I could say no, but how would you know I'm not lying?
Andrew Largeman: I guess I could choose to trust you.
Sam: You can do that?
Andrew Largeman: I can try.

Sam: OK, so... so... sometimes I lie. I mean, I'm weird, man. About random stuff too, I don't even know why I do it. It's like... it's like a tick, I mean sometimes I hear myself say something and think, Wow, that wasn't even remotely true

Andrew Largeman: Fuck, this hurts so much.
Sam: That's life. If nothing else, its life. It's real, and sometimes it fuckin' hurts, but it's sort of all we have.

Andrew Largeman: There's a handful of normal kid things I kinda missed.
Sam: There's a handful of normal kid things I kinda wish I'd missed.

Sam: You're in it right now, aren't you?
Andrew Largeman: What?
Sam: My mom always says that, when she can see I'm like working something out in my head, she's like, 'you're in it right now' and I'm looking at you're telling this story, and you're definitely in it.

Andrew Largeman: Let's just talk about good stuff.
Sam: Good stuff?
Andrew Largeman: Yeah. Glass half full shit. What do you got?
Sam: I got a little buzz. I got that.
Sam: What you got?
Andrew Largeman: I got a little buzz going .
Andrew Largeman: and I like you.
Andrew Largeman: So there's that. I guess I have that.
Sam: I can tap-dance. You wanna see me tap-dance?
Andrew Largeman: I would love to see you tap-dance.

Sam: He's protecting me.
Andrew Largeman: So?
Sam: He *likes* me!
Andrew Largeman: Don't be cute.
Sam: He's my knight in shining armor.
Andrew Largeman: Don't talk about knights around Mark, it's a sore subject.

Sam: I haven't even lied in like, the past two days.
Andrew Largeman: Is that true?
Sam: No.

Sam: You don't realize, this is good, this doesn't happen often in your life. We can work this stuff out. I want to help you, you know? We need each other...
Andrew Largeman: This isn't a conversation about this being over, it's, it's... I'm not, like, putting a period at the end of this, you know, I'm putting, like, an ellipsis on it, cause I'm- I'm- I'm worried that if I don't figure myself out, if I don't go like land on my own two feet, then I'm just gonna to mess this whole thing up, and this is too important. I gotta go... you changed my life in four days. This is the beginning of something really big. But right now, I gotta go.

Andrew Largeman: So what do we do? What do we do?

213. It's a man's world

И не, че на момчетата Ви е лесно. Ама като Ви гледам такива красавци... на нас хич, ама хич не ни е лесно.

photo by: molokolo.

Странни и красиви. Имам нещастието все по такива да хлътвам. Дори по - лошо, да се влюбвам. Странни, скрити, сами. Което само по себе си ги прави десет пъти по - трудни и пазещи се от всички други момчета по улицата. Как така се получава да са толкова красиви, че да не можеш да отлепиш очи от тях, а да се държат толкова далечни, че да не можеш да пробиеш крепостта. Вместо те да са тези, които ще се мъчат да ни печелят. Може би проблема е, че съм мекотелото, което е подвластно на всичките си емоции и винаги прави първата крачка, изпреварвайки техните и... не знам. Няма значение.

Мъже...
Трудни са. Лоши, объркващи и определено, определено крайно мистериозни. Сега в главата ми се върти един и не е този, който си мислите че е (вметка за тези, които ме познават). Той е крайно мистериозен, крайно симпатичен и дяволски секси. Няма да напиша име, че се случва хора, които ми четат блога да го познават, макар и бегло. А други го познават от години и то много, а все още не знаят нищо за него. Това говори достатъчно. А и аз се чувствам порядъчно виновна, задето си го навивам на пръста. Заради ситуацията, заради познанството ни, заради възрастите и... заради всичко общо взето. Слаби са ми ангелите. И той го знае. А аз съм глупачка, ако ме поставите до него. Той е прекалено интересен, прекалено скрит, прекалено умен... прекален тип. С красива детска усмивка.

*въздъхва*
Да...
А може аз да си го извисявам. Може да е по - лесен и не толкова интересен, колкото си мисля.
Да...

Мъжки свят.

212. blue & bird

Насам народе, топъл, топъл комат хляб за вашите мозъчета.

drawing by yusura.

Ами мрънкахте, аз мрънках, той мрънка и след дълго всеобщо мрънкане, от което ме заболя главата, ТОЙ се завърна. Ще попитате "Кой се завърна?" и ще отговоря с "ТОЙ!". "Кой?" "ТОЙ, бе!"

Окей, това стана дебилно. Ама резултата е такъв! ТОЙ се завърна.
(Казвай кой вече, защото...)

blue & bird

Тъй де. Той! Блогът...
И повечко думички не са нужни. Вие си го знаете. И него, и нас.

Поздрави.

211. pa da ba da

И в крайна сметка, колкото и да не ми се вярваше, днешния ден се подреди, макар вчера вечерта да нямаше изгледи за такъв развой на събитията.
Едно от нещата, заради които мразя да плача е, че след това се чувствам като кръгъл идиот, който е лял сълзи за пълните глупости. Пък аз много плаках, как въобще ми останаха телесни течности, за да я върша тая дейност нямам никаква идея. Опасна работа. И след като съм спряла да плача и нещата са се подредили в основите си имам чувството, че само съм си загубила времето и всичките сълзи са били за едното нищо. Или поне така изглежда. Сякаш така се получи и този път, не съм съвсем сигурна. Важното е, че светът отново е цветен, а сърцето цяло.

Дори събуждането беше слънчево. Майка ми не ми се качи на главата, дори ми беше купила кроасани и ми направи какао. Понякога ме изненадва с внезапен изблик на майчина любов на фона на караниците и супата от думи, с които се замераме ежедневно. Брат ми също не ме ядоса и веднага ми преотстъпи компютъра (някъде по това време заподозрях, че съдбата ми се извинява за снощи).
Срещата с Таня мина повече от приятно, мисля че бяхме сключили негласно споразумение да не ровим въпроса с временното ни разделяне или просто нямаше какво да се каже за него. Просто си говорихме за това коя какво прави в момента и беше добре. Хареса ми. И сладкото кутре спа през цялото време на дивана до мен.
А после се насочих към центъра. След изненадващо бързо пристигане на автобуса и пълна липса на задръствания - като никога, се добрах до Орлов мост. Хем бързах за среща, хем не, защото имах желание да мина да си взема една риза, която си бях харесала миналата седмица. И тъй като Ганчо и Яна, с които щях да се видя, бяха така добри да ми се обадят и да питат дали има проблем да се забавят с половин час, моя милост спечели още 30 минути по магазините. От там си тръгна освен с ризата и с нова пола. Ха. И с две превъзходни картички.
После, чакайки, ударих две бързи скици и мисля, че за първи път се получиха наистина сполучливи рисунки. Дъ.
И те се появиха. И ми позираха около 1 час, угаждайки ми на мрънкането и изпълнявайки всички пози, които моя милост искаше да бъдат заснети на фона на залязващото софийско слънце. Тях можете да видите в dA.

210. bored

Университета може да е много скучно място. Особено, ако нямаш лекции, нямаш и познати за кафе и нямаш какво да правиш в интернет - залата. Въх.

photo by: happyyeyegirl

Мисля, че времето ще се опита да си навакса изпуснатото, докато го бях спряла за няколко мига. Досадно е, отмъстително и ще му тегля една в скоро време. Римите обаче ми потръгнаха днес от рано сутринта, докато си чаках маршрутката измислих цял куплет. Йе. Само дето като се напънах не можах да измисля втория. И реших! Оставям отново всичко да се случва от само себе си, така е най - добре, най - искрено и става най - симпатично. Ох, смао Кат да дойде и да ходим на кафе. И измислих подаръка, надявам се да му хареса, иии... такива неща. Нищо особено. Живея си за пътуванията, да съм сериозна не е за мен и направо не знам как ще се оправя в идващите два месеца, но се надявам всичко да е окей. В смисъл то няма начин да не е окей, ама ще трябва да му се напъна, за да наистина както трябва - тъпо! Искам вече да идва другата седмицая дъ. И искам да обявя клавиатурата, на която пиша, за най - тъпата клавиатура на света! Ъх. Досадна е, постоянно и се сменят буквите, веднъж "я" е "я", ама след малко е точка. Пък точката е равенство и не мога открия проклетата буква... "ю". В сми вече я открих, ама знаете ли колко я търсих, за да напиша това. Дъ. На нищо не прилича. А пък до мен седи някактв младеж *ха*, с който все едно се сътезаваме кой ще напише повече букви за половин секунда. Мисля, че за момента го водя. ^^ И си говоря с Таня, ня ня. Ох, всичко ми е странно. И всичко се движи странно и направо не знам къде се намирам на моменти.

*цъка с език*

Окей, поздрави и ще се видим утре.

209. to-do list

To-do list, notes, wishes, както и извинения, постижения, задължения и
други подобни, които ми се въртят в главата в момента.

photo by: alexa-k.

До скоро се чувствах така, сякаш нямам какво да кажа, сега не мога да спра да пиша. Чак е плашещо цялото това вдъхновение, което, мисля, не използвам както трябва и скоро ще загубя, защото не го заслужавам. So... нека видим какво имам в момента.

Липсват ми:
~ Злати, Мъро, Таня, Радо
~ онези, които не си направих труда да обикна (прочети предния пост)
~ морето, пясъка, вълните, бриза, вятъра между пръстите и в косите
~ тревата, уханието й и малките цветчета и детелини между стръковете
~ чувството за цялост или дори съвършеност, което никога не съм достигала (може ли да липсва нещо, което не си имал?)
~ целувките, колкото и измолени да изглеждаха в конкретния момент
~ кънките и ще чакам другата зима... duh

Съжалявам:
~ за някои от последните си действия и провокации, но май всичко излиза за добро
~ за това, че изоставих някои неща и хора, които не трябваше

Трябва да:
~ да стана малко по - спокойна и подредена, в псоледно време раста в тия две насоки, но имам нужда още
~ престана да се карам с мама, тя не го заслужава, по дяволите
~ и да спра да ползвам мръсни четирибуквени думи (ама ми отиват понякога)
~ да търся интернета като място за оправяне на пробеми с хората, с които мога да се оправя и без него (с тези, които са далеч няма начин)
~ се стегна в работа и университета, че съм се разпуснала ужасно, но съм обявила месец март за несериозен месец и до края му нищо не може да се случи, за да се промени това решение
~ си поправя китарата скоро, защото не издържам без свирене вече
~ си купя нов калъф

Искам и имам нужда:
~ да пътувам в най - скоро време и слава богу, че това ще се случи
~ да пиша и снимам, нещо, което за момента контролирам напълно, макар че резултатите не винаги са такива каквито съм си ги представяла
~ да яздя (кон имам впредвид, ти перверзнико, който си помисли друго)
~ да се науча да карам скейт
~ да си купя пиано, ще е чудесно да събера 347295 музикални инструмента, на които не мога да свиря ^^
~ да минат няколко години, за да осъществим караванната мечта, но не бързам, когато дойде, сега нека да живея в настоящето
~ да направим записи на авторските песни

Имам:
~ фенове на снимките и ми е ужасно приятно да виждам как разни хора ми носят снимките в профилите си
~ фенове на песните си, съчетани с музиката на Злати и общо пеене <3

Обичам:
~ Зори, Злати, Мъро, Кейт, Кат, Иво и усмивките им.

208. Целувки от oнези,

...които не се постарах да обикна.

photo by: ladytwiglet

Ами аз... съм... ами себе си. A fool. И ако има нещо, за които наистина съжалявам в живота си, то това е... ами не успявам да разпределям вниманието си. Прехласвам се по едно и игнорирам друго, което вероянто се случва на всеки (със сигурност) и което сигурно е нормално, обаче. Абе гадно е, защото не става дума за неща, а за хора. Господи, сещам се за толкова много хора, които познавам ужасно бегло, а искам да познавам повече. Сещам се за толкова много, които съм игнорирала, заради други. И още толкова много, които просто съм зарязвала, защото нямам време или ми е криво и просто не ми се говори в момента. Това sucks. Яко. Много яко. Защото малкото време, което съм прекарала с тези хора, не бих разменила за нищо на света, а не правя нищо, за да прекарам още такива моменти с тях. Не е ли... идиотско? Или всички го правят? И всички ли толкова бързат, че изоставят познати и приятели за сметка на други. Мисля... че да. И то Е идиотско!Ама яко. А може би света е прекалено голям и хората са прекалено много. И висчки намират своите спътници. Аз просто не съм техния. Звучи егоистично успокоително. Хах.

Целувка за онези.

207. mojo

Събота беше... и си замина. След нея и неделя. И сега е само спомен. Моментността sucks. Това не значи, че не съм щастлива, че я е имало.

photo by: riotbubbles

Не мислех да плача, задето нещо ми липсва. Бях крайно спокойна през целия път и това е най - точната дума. Нито съм пърхала от щастие, нито съм била тъжна. Просто си бях мирничка и дори не съм мислела за случилите се неща. Само пътувах. Е, изскачаха отвреме на време разни... моменти. Но определено не съм мислела да плача. Дори в момента, в който майка ме накра да и разкажа. Е, не ме накара. Каза: "Ако искаш ще ми кажеш", пък аз май трябваше да кажа на някой и кой по - сигурен от нея. So...

Голяма съм блейка. И след като едва не си счупих крака на едни стълби (на десния ми глезен хич не му върви, милия) и болката беше достатъчна, че веднага да ревна (не, нищо му няма на крака, мисля че най - накрая се намести съвсем точно след предното изкълчване, само дето сега е малко подут и боли). Та... явно веднъж като заплачеш не можеш да се спреш и за нещата, за които не си мислел да плачеш, макар че ти липсват. Но пък бързо се успокоих.

Думата за описание все още е спокойна. Ще видим до кога.
А mojo защото имам нужда от някаква джунджурийка. Нова.
Искам да си ръчкам нещо. ^^

206. ...

събота е

205. love dazed

Не че не ми личи, ама аз все пак ще си го напиша!

photo by: tracie76

Времето внезапно спря! Като във "Big Fish" *правилно го разшифрова, Мъро*. И не съвсем като във филма. Мога да кажа, че съм влюбена, определено. Затаила дъх, със сърце препускащо в небесата. Но просто в някой.
Знаете ли, когато реших новият ми ник да е "bird"... не беше случайно и спонтанно решение. Исках това да е моето ново "бяло утро". Исках отново да се почувствам свежа, ведра и свободна. Като птичка. Написах го и си казах "Дано скоро съм птичка". И ей го на. Влюбих се. Отново. В живота си, колкото и обикновен да е по някога. В приятелите си, които до преди няколко месеца бях позанемарила. Във фотографията, в писането, в музиката.

Влюбих се.
И светът е едно по - красиво място.
И се вдъхнових.
И се усмихвам.

Заслуга за това имат: Крис и Злати, за времето прекарано с тях във Варна, за усмивките и най - вече - любовта на Зу, Зори и Мъро, защото дрънкотят разни усмихващи неща *и ги мислят*, Ганчо и Яна, защото са влюбени и им отива, Иво, нищо че си мисли, че не ми пука, но аз искам да прекарвам по - голяма част от дните си с него, мама, за огромните услуги и жертви, които прави, брат ми, задето е такъв дечко, Кат, защото може да е най - мрънкащия модел, но пък ми угажда, Моджо, който е най - лудия заек на света и онази нощ в четири през нощта се гонихме под леглото, Damien Rice с кавъра на Creep, P.I.F. с цялата им дискография, August Rush, защото е най - красивият филм сътворяван някога, на всички приятели, задето макар и не винаги до мен, накрая пак се връщат и на всички онези непознати, които оценяват това, което правя, снимам, пиша...

Сърдечно благодаря за подкрепата.

204. August Rush

Just watch it!

"Listen? Can you hear it? The music. I can hear it everywhere. In the wind... in the air... in the light. It’s all around us. All you have to do is open yourself up. All you have to do is listen. Where I’ve grown up they try to stop me from hearing the music. But when I’m alone it builds up from inside me and I think if I learn how to play it they might hear me. They would know I was theirs and find me."

"Sometimes the world tries to knock it out of you but I believe in music the way that some people believe in fairytales... I like to imagine what I hear came from my mother and father. May be the notes I hear are the same ones they heard the night they met. May be that’s how they found each other. May be that’s how they’ll find me. I believe that once upon a time… long ago… they heard the music and followed."

"When I was young I used to talk to the moon."
"Does it ever talk back?"

"So what’s your story?"
"I don’t know I’m… I’m just me."

"What are you looking at?"
"You."

"You know what music is? God's little reminder that there's something else besides us in this universe; harmonic connection between all living beings, every where, even the stars."

"I know it sounds crazy, but I can hear him! I swear I can hear him!"

"I'm trying to find my son."
"Name?"
"I don't know."

"Why is it so important that you want him now?"
"I've ALWAYS wanted him!"

"You're like an angel"
"Ok, I got to go"

"You remember how you said Mozart was a musical prod?"
"Prodigy."
"Yeah, well, I've got one of those and he's living under my bed!"

203. My top boy

Така, окрадох го много яко от майспейса, ако не се лъжа.

Girls - pick the first guy on your top friends.
Unless their family than pick the next one.
Guys - do the same, but the first girl .
- Don't change it
- Enter their name
- Be honest
- Repost this so your friends can do it to

"My top boy" -If your a girl.
"My top girl" - If your a boy

Photo by: ennil.

1.Who is it?
Murrow
2. Where did you meet?
um… internet?!
3. If you were crying would this person cheer you up?
sure, he’s the best.
4. Where is this person?
far far away.
5. Have you ever spent the night with this person?
nope
6. Will this person repost this?
I hope.
7. Is this person family?
no, but I consider him as a part of my family
8. Do you trust this person?
absolutely
9. If you could change something about them, would you?
no, if he was different it wouldn't be him and i like him the way he is.
10. Does this person live close to you?
nope (I hate that).
11. What would you do if you were stuck in an elevator with this person?
well we have very interesting stories with elevators. ^^
khm…
12. Do you argue with this person?
every single day. ^^
13. If you guys went to jail together, what would it be for?
for being too loud
14. When will you next talk to this person?
in a couple of seconds
15.Is this person nice to you?
most of the time
16. Have u ever kissed him/her?
well… ^^
17.Do u tell this person secrets?
all my secrets <<
18. Does this person have their own car?
nope
19. Older or younger?
couple of mounts younger
20. Does this person make you smile?
all the time, that bloody bastard

202. tu du tu du du tu

Как да забравя и как да не мисля.
Стаята е пълна с тишина, с тиктакането на един часовник и щракащи по буквите пръсти.

Photo by: elifkarakoc.

Понякога седя сама в тъмното или пътувам в претъпкания градски столичен транспорт. Не знам как и защо, но умеят да ми хрумват сдухващи мисли. Точно този тип обаче... от сравнително скоро се замислям за тези неща. Всъщност винаги съм се замисляла, но не и по този начин. Начин, който вече не успявам да избия от главата си.

Колко ли души умират точно в този момент. Ей сега, докато четеш тия думи. По какъвто и да е начин? Ами сега? И колко ли плачат без да могат да се успокоят? А колко дори нямат силата да заплачат? Колко сърца се разбиват, докато аз пиша? Колко мечти угасват? Колко приятелства се зачеркват? Колко хора получават листчето, в което пише, че са уволнени? Колко зъзнат по студените улици на градове, които не са отворили вратите си за тях?
Какво чувстват ония, които туко - що са отнели живот? Ами онези, които чуват думите "Доживотна присъда"? Точно сега, в момента. Колко момичета се прибират със страх по тъмните улици към вкъщи? Колко звънят на телефоните за бърза помощ, пожар, полиция? Колко наркомани се готвят да вземат дозата си? Колко мъже пребиват съпругите си и колко майки изоставят децата си?
Колко трагедия изживяват хората по света в момента?
Колко?

И колко заспиват уморени?
А после...

Колко се събуждат с усмивка? Колко тананикат любимата си песен, докато си мият зъбите? Колко се обаждат на любимия си човек? Колко майки изпращат децата си на училище? Колко срамежливи момичета и притеснени момчета се целуват за първи път, сега? И колко се смеят на тая своя срамежливост? А колко ли туко - що са получили мечтаната работа? Колко мечти са се зародили? И колко са се изпълнили? Колко хора срещат специалната половинка в живота си в момента? Колко се запознават с най - добрия си приятел? Колко получават втори шанс за живот? Колко мъже се прибират при жените си и ги целуват с оная страст, която винаги са изпитвали към тях? Хах... и колко ли достигат до оргазъм, докато аз си седя в тъмното и пиша. Симпатяги. Колко гледат изгрева? А залеза?
Колко деца се раждат? И колко майки и татковци за първи път виждат личицето на дете си и за първи път докосват фината ръчичка?
Колко щастливи хора има по света?
Колко?

Света е толкова трагичен.
Но и толкова красив.

201. I loveD you!

Защото предполагам, че и тук хвърляш по едно око, както го правиш и с галерията ми.
И понеже истинските ми приятели четящи тук знаят всичко и не ме е срам от тях.

Photo by: afihara.

Смешна си, мойто момиче.
А като си помисля, че днес си говорихме с Любето за това колко много ни липсваш.
Никога не съм казвала или мислела, че трябва да останеш цял живот сервитьорка вместо да учиш. Но номера дето извъртя беше курвенски. Да си тръгнеш два дена след уволняването на Мерси и да оставиш ресторант без нито един човек. Не говорим за това, че е ресторанта на майка ми. Говорим за постъпката. Смешна, глупава и висчко останало. И не знам какви си ги дрънкала на майка си, но явно не е била чистата истина щом тя звъня на моята да я пита за какво иде реч.
Ние сме престанали да те търсим?
До колкото си спомням от оня случай не се сети нито да пишеш, нито да се обадиш.
Писах ти във форума и ти се сети да ми отговориш след около сто тона време. Приемам, че може и да не си го видяла веднага. От тогава не е като и ти да си сетила да се обадиш или да пишеш или каквото и да е. Още ли си на твърдото мнение, че само аз не съм те търсила?
Другото, което ме кара да мисля, че ти си тая дето ни заряза, са вечните оправдания пред Любето и Стан за нямането на време и т.н. И да търсиш Любето да излизате само когато си "скъсала" за пореден път с Любомир е жалко, но е гадно да и казваш че си заета и нямаш време, когато вече си се събрала с него.
Не очаквай нито тя, нито аз да ти вдигнем телефона някой път, ако имаш нужда.
Но ти няма да имаш. Защото си имаш Сабина. Нищо, ще дойде ден, в който ще осъзнаеш, че един приятел и едно гадже не стигат. А това, че тя за десет години не е посмяла дума на криво да ти каже, не виждам какво ни засяга? Може би на нея на и прави впечатление игнорирането. Или може би нея не я игнорираш. И това не ме засяга.
И като си помисля, че днеска казвах че ми липсваш и ми е мъчно за тебе.
Ха.

Това, което написах в споделям, не беше за да те обиди или предизвика. Беше за да те накара да си спомниш. За да си кажеш "Бе я да им се обадя на тия хора, защото бях обещала да отида на срещата на класа, ама не отидох!". За това беше. Ама ти реши да се заядеш. Прав ти път, мойто момиче. Или крива ти пътечка, ти си я избираш.

Сети се за лагера, мила. И за това, което ни пожела Елмо тогава "Да сте такива приятелки, каквито сме ние с Куки". Да, ама ние не можахме. И признавам, че може би имам вина, но си тая дето ни отряза съвсем.
Форумците никога не са били пречка за приятелството ни. Никога. Ако ти си ги приела като такива не е моя работа. И съм ти отказвала да излизаме събота и неделя, заради тях, защото теб те виждах всеки ден в училище, тях само в събота или неделя и то не винаги. Ако ти си ревнувала и това не е моя работа.

Относно дали ние ревнуваме за това, че ти си влюбена. То това твоето любов ли е?
Любомир?
Не ме разсмивай. Играй му по пръчката като добро куче.
И за това не ми пука вече.

Успех, мила.
Все още ми липсваш и нямам нищо против теб.
Само че боли от глупостите дето ги пишеш.
Дори не ми отговаряй.
Няма смисъл. Само ще ми изредиш купчина лайна и други подобни злобни или заядливи.
Нали с почти всички така се държиш, коя съм аз, че да заслужавам нещо по - различно.