О не, не стаята... главицата, главицата... И въпреки това ми хрумва, нещо от любимата песен на Радо... хех... " I was lost аnd I'm still lost but I feel so much better"...
Порастваме, порастваме... така го чувствам. Спомняте си поста за промяната в мен... много точно я усетих тази промяна, но установявам, че тя още не е свършила... че има още много да се изменя, не защото много искам да или много твърдо ще се опитвам да се променям... просто го усещам, разбирате ли?! Още не е съвсем както трябва всичко, още има парченца от пъзела, които не са се наместили по местата си... още не всичко е розово, зелено или там какъвто ще ми е щастливият цвят. Не всичко се е завъртяло напълно и не всичко е запълнено... Все още съм загубена между всичко случващо се, все още самата аз не съм намерила мястото си. Все още не съм наясно с всичките си чувства и мисли. Все още не съм открила и разбрала всичко, но... просто усещам промяната... и дори знаете ли, тя не е започнала както трябва... задава се. Тя тепърва предстои...
Грешка!
Най - хубавото, тепърва предстои.
И аз знам, че имам приятелите и близките, които ще са щастливи заедно с мен...
Синият ми облак също ще е с мен, нищо, че днес съм го пуснала малко навън да полети... Вече не ме е страх, че ще избяга и няма да се върне... А ето го, носи се обратно и си свирука You Gotta Be на Des`ree...
2 comments:
Винаги има промени...
понякога от тях боли..
друг път не...
понякога е за добро...
друг път не...
Но си остани същия слънчев отблясък,моля те...
Няма нищо по-красиво на слънчев човек, преоткрил оптимизма. ;]
Post a Comment