Ако съществуват метеорологични условия, които са ми особено неприяни, то те са точно тези. Вървя по улицата <че по покривите ли да вървя?>, развяла лешникови кичури и плетен тънък шал на сиви и бели райета. Асфалтът е мокър, но ако пронизващият вятър утихне, успяваш да доловиш топлината на Райко (така Мам нарича Слънцето). Само че вятърът не спира, а решава да подхване пръските вода, вдигнати от кротката си кална локва, благодарение на профучалият през нея автомобил. За момент Райко ги превръща в блестящо злато, после се разбиват в току - що изпрания бял панталон, в който съм решила да се кипря днес, и приемат първоначалната си форма на кал. Много благодаря! И все пак нямаше нужда точно днес {всъщност няма нужда, в който и да е друг ден} да изглеждам така, все едно до колене съм джапала в някой жабурняк в последните пет минути.
Както казах, особено са ми неприятни именно тия метеорологични условия, в които е и топло, и студено, и мокро, и сухо, и духа, и сякаш е възможно да ти се случи всичко. И аз обичам изненадите, но не чак в такива количества и определено НЕ с такива мръсно кафяви качества [освен, когато сама не реша да скачам из локвите, но тогава не е никаква изненада за мен, не е и кой знае какво за онези, които ме познават]. Като цяло, времето е толкова неприятно <именно, защото не знае какво иска да бъде>, че подозирам как чак и на него самото не му е особено приятно.
Разбира се, минута (и половина... предполагам, но толкова ми се стори) по - късно съвсем съм забравила за калните си преживявания {дали (?)... щом пиша за тях... едва ли} защото почти абсолютно вярвам в магическите способности на Мам, пералнята и праха за пране, а и понеже вече разговаряме над димящите чаши с кафе.
Приятно е с тебе.
А и ако има някой, на който му пука по - малко за калта от мен.. то това си ти.
Благодаря.
Както казах, особено са ми неприятни именно тия метеорологични условия, в които е и топло, и студено, и мокро, и сухо, и духа, и сякаш е възможно да ти се случи всичко. И аз обичам изненадите, но не чак в такива количества и определено НЕ с такива мръсно кафяви качества [освен, когато сама не реша да скачам из локвите, но тогава не е никаква изненада за мен, не е и кой знае какво за онези, които ме познават]. Като цяло, времето е толкова неприятно <именно, защото не знае какво иска да бъде>, че подозирам как чак и на него самото не му е особено приятно.
Разбира се, минута (и половина... предполагам, но толкова ми се стори) по - късно съвсем съм забравила за калните си преживявания {дали (?)... щом пиша за тях... едва ли} защото почти абсолютно вярвам в магическите способности на Мам, пералнята и праха за пране, а и понеже вече разговаряме над димящите чаши с кафе.
Приятно е с тебе.
А и ако има някой, на който му пука по - малко за калта от мен.. то това си ти.
Благодаря.
2 comments:
Честита Баба Марта! С пожелание за много здраве и усмивки!
И от мен- Хрис, честита Баба Марта и пожелавам много топлина в душата, смелост в сърцето, здраве в тялото и неумолим приключенски дух, изпъстрящ дните ти!:)
Post a Comment