"Междузвездни войни" е бил един от онези филми, към които винаги съм гледала твърде скептично, за да седна и реално да ги гледам (предполагам за всичко си има време (поне при мен), така например три години ми трябваха, за да се навия да прослушам Oasis, месеци за да започна да гледам The Big Bang Theory и т.н. (а и някои неща, в различните периоди от порастването, човек ги поема по различен начин (предполагам Ви сте забелязали, че когато препрочитате някоя книга или преглеждате някой филм няколко години след първия път, нещото Ви оставя съвсем друго впечатление))). Извън скобите... много скоби станаха, уоу. Чувствам нуждата и това да го сложа в скоби!
Преди две седмици реших, че е време да дам шанс на "Star Wars" да ми хареса. Не го бях гледала до сега и единствения ми досег до филма са били реклами, представата за пича с черната маска, дето е страшно болен от астма и картинките с надписа "Come to the dark side, we have cookies (or yaoi (това първото знам, че с години изкушава Зори, но тя се държи.. обаче си мисля, че заради второто може и да поддаде!)". Главата ми е беше пълна с препратки от други филми, закачки, някое друго забавно клипче, но никога и истинския филм. Затова го изтеглих и взех да се настройвам да го изгледам. И така до снощи, когато без да исках се сблъсках с него (Вальо трябваше да понесе последиците от тоя сблъсък, за което се извинявам). Гледах си съвсем спокойно Will and Grace, без да осъзнавам, че съм стигнала до последния епизод от сезона и че след него съм подредила всичките части на Star Wars. Свършва епизода и започва познатата на всички мелодия... Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ... и така нататък (ама колко велико го изпях, нали?), аз схващам какво започва и толкова се стряскам, защото не съм подготвена, че реакцията ми (на глас) беше "OH MY GOD, NO, NO, NO, NO!" и съвсем истински се разплаквам, защото от зор да натисна Escape не успявам и нещото продължава още цели три секунди, в които почти умирам от ужас. Около десет минути ми трябват да се взема в ръце и да реша просто да го гледам и да се свърши. И... това и направих.
И не, няма да кажа какво ми е мнението.
Освен може би...
..не можеш да обичаш киното..
..и да не обичаш Star Wars.
p.s.: до Зори.. радвам се, че поста за тортата ти е харесал и понеже в този до тук нямаше нищо сладко (е, споменах едни кукита, ама вече толкова сме им свикнали..) ще ти кажа, че в кухнята има друга торта, домашна с бисквити и крем! А за утре ще ти купя шоколад (ти вземи сокче)!
Преди две седмици реших, че е време да дам шанс на "Star Wars" да ми хареса. Не го бях гледала до сега и единствения ми досег до филма са били реклами, представата за пича с черната маска, дето е страшно болен от астма и картинките с надписа "Come to the dark side, we have cookies (or yaoi (това първото знам, че с години изкушава Зори, но тя се държи.. обаче си мисля, че заради второто може и да поддаде!)". Главата ми е беше пълна с препратки от други филми, закачки, някое друго забавно клипче, но никога и истинския филм. Затова го изтеглих и взех да се настройвам да го изгледам. И така до снощи, когато без да исках се сблъсках с него (Вальо трябваше да понесе последиците от тоя сблъсък, за което се извинявам). Гледах си съвсем спокойно Will and Grace, без да осъзнавам, че съм стигнала до последния епизод от сезона и че след него съм подредила всичките части на Star Wars. Свършва епизода и започва познатата на всички мелодия... Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ Тъ... и така нататък (ама колко велико го изпях, нали?), аз схващам какво започва и толкова се стряскам, защото не съм подготвена, че реакцията ми (на глас) беше "OH MY GOD, NO, NO, NO, NO!" и съвсем истински се разплаквам, защото от зор да натисна Escape не успявам и нещото продължава още цели три секунди, в които почти умирам от ужас. Около десет минути ми трябват да се взема в ръце и да реша просто да го гледам и да се свърши. И... това и направих.
И не, няма да кажа какво ми е мнението.
Освен може би...
..не можеш да обичаш киното..
..и да не обичаш Star Wars.
p.s.: до Зори.. радвам се, че поста за тортата ти е харесал и понеже в този до тук нямаше нищо сладко (е, споменах едни кукита, ама вече толкова сме им свикнали..) ще ти кажа, че в кухнята има друга торта, домашна с бисквити и крем! А за утре ще ти купя шоколад (ти вземи сокче)!
1 comment:
ай ай кептън!
Post a Comment