21.2.10

407. threatening stir

Със закъснение схващам. И не ми е смешно. Дори не съм мислила по въпроса, за да го схвана, отговорът просто pop-на в главата ми. От това внезапно прозрение така се обърквам и стъписвам, че в следващия един час не мога да свържа едно изречение - нито на глас, нито в главата си. Седя кротко на високия стол пред бара, защото много несигурно се чувствам на него. Не смея да мърдам много, още повече да поглеждам надолу, защото много далечна ми се струва земята. Усещам се, че ако падна, ще пропадам с години. Шумя с вестници, пръстите ми почерняват от мастилото, а през хартията шпионирам съседната маса (не че са крайно интересни за шпиониране хората там, но все с нещо трябва да се разсейвам). Естествено, не си личи вътрешният срив, не бих му позволила да избие през тъмно - лилавия пуловер. Не че ми е сред любимите дрехи, но ми е симпатичен и не бих искала лекета от моментната ми депресия по яката му. Небето навън се е схлупило, стоманено, толкова сиво, че всичко наоколо сякаш е изгубило цветовете си. Дори ярко - червените (по принцип) керемиди на къщите са безцветни. Само аз и пуловера ми, в цвят, борим появилата се от нищото криза. Усещам идващите няколко седмици на съмнения. Разбира се, вече е късно да задам въпроса, който ще ги разсее или потвърди, без да събудя подозрения. От сега ти казвам, че няма да ти проговоря с месеци, ако го направиш. Ще ми се да се скрия в нечия дупчица, но се сещам, че не бягам от някого чужд, а от собствените си паранои. От тях къде да се скрия? Защо започна да оправдаваш цялото недоверие дето се опитвах да не събирам в тебе? Все едно си намерил списъка "Нещата, които се надявам да НЕ направиш", но без да искаш си изпуснал "не" - то (нищо, че е с големи и подчертани букви) и си решил примерно да следващ точките, които съм изписала вътре.
Замислям се защо ли съм се заблуждавала, че има нещо по - различно в тебе. И още повече, защо ли съм се надявала, че ако го има, с времето ще го запазиш в себе си?
Аз губя съсредоточението си и падам от стола, но защо ти започна да пропадаш в заешката дупка?

No comments: