Пържени филийки, придружени с индустриално количество ванилов сладолед и домашния мармалад на баба от сливи и праскови. Трябва да отбележа, че макар да съм голям фен на пържените филийки, не ги обичам в големи количества, не ги обичам често, обичам ги само с мед и до сега не си бях правила самичка, понеже Мам без да иска успява да налучка честота на желанието ми за пържени филийки. Също така никога не ям толкова много сладолед, но невероятната ми кашлица го изисква. Домашният мармалад е просто прищявка, от която не успях да се лиша.
Пуша на стълбите пред вратата и слушам как се топи снега, докато размазвам част от него върху главата на Гошо. Странно е, че му харесва. Стигнала съм до извода, че тази глупост с отказването на цигарите наистина няма да се получи, ако не искам да ги откажа, а аз не искам. Истината е, че до този извод достигнах много преди да реша, че ТРЯБВА (според някои хора) да спра да пуша, но все пак реших да се пробвам въпреки очевидното си нежелание да се превърна в бивш пушач. Да, знам, че е вредно и да знам, че е много вероятно да умра от това един ден, и не, въобще не ми влиза в работата, че не пушиш, и че ти пречи. На теб не ти пречи, че твоето съществуване ми трови въздуха, мен не ме засяга, че моето пушене трови твоето съществуване. Разбрахме се, нали? Колко щеше да е хубаво да страдаше от астма.
Бях си намерила едно местенце, попило парфюм, в което да се гуша отвреме на време, но сега всичко мирише на него и е малко.. опъващо последния нерв на съзнанието ми до толкова, че да ми се иска да викам и все пак в същото време напълно опияняващо.
Regina Spektor доста добре ми помага да понеса това състояние. Ваниловият сладолед също. Ако можеше да е без шоколадовата глазура. Винаги съм мразела глазурата, освен онази двойната с ягодовия сироп между слоевете на BOSS-a.
Цяла седмица избягвам общуването с хора (прякото имам впредвид) и днес реших, че е време да се социализирам. Един час след това вече съжалявах. Поради това решавам да се отдам на ванилов сладолед с цигари още поне седмица. Ако имам късмет и повече.
Hey, remember that time when we decided to kiss anywhere except the mouth?
Пуша на стълбите пред вратата и слушам как се топи снега, докато размазвам част от него върху главата на Гошо. Странно е, че му харесва. Стигнала съм до извода, че тази глупост с отказването на цигарите наистина няма да се получи, ако не искам да ги откажа, а аз не искам. Истината е, че до този извод достигнах много преди да реша, че ТРЯБВА (според някои хора) да спра да пуша, но все пак реших да се пробвам въпреки очевидното си нежелание да се превърна в бивш пушач. Да, знам, че е вредно и да знам, че е много вероятно да умра от това един ден, и не, въобще не ми влиза в работата, че не пушиш, и че ти пречи. На теб не ти пречи, че твоето съществуване ми трови въздуха, мен не ме засяга, че моето пушене трови твоето съществуване. Разбрахме се, нали? Колко щеше да е хубаво да страдаше от астма.
Бях си намерила едно местенце, попило парфюм, в което да се гуша отвреме на време, но сега всичко мирише на него и е малко.. опъващо последния нерв на съзнанието ми до толкова, че да ми се иска да викам и все пак в същото време напълно опияняващо.
Regina Spektor доста добре ми помага да понеса това състояние. Ваниловият сладолед също. Ако можеше да е без шоколадовата глазура. Винаги съм мразела глазурата, освен онази двойната с ягодовия сироп между слоевете на BOSS-a.
Цяла седмица избягвам общуването с хора (прякото имам впредвид) и днес реших, че е време да се социализирам. Един час след това вече съжалявах. Поради това решавам да се отдам на ванилов сладолед с цигари още поне седмица. Ако имам късмет и повече.
Hey, remember that time when we decided to kiss anywhere except the mouth?
4 comments:
"Hey, remember that time when we decided to kiss anywhere except the mouth?"
ох, тия моменти и аз ги имах доста често... хубави са :)
Аз осъзнах, че не мога да спра да пуша без да го поискам самата аз, преди повече от година.Няма начин.Не мога, по-скоро не искам...:) go ahead...
защо не:)
много интересно, благодаря
Post a Comment