Аз събирах любовни истории. Съвършени любовни истории, преживяни от несъвършени хора. Нашата също е в архивите. Не беше хоби или нещо с което се занимавах допълнително - беше всичко, което правех и всичко, за което си струваше да живея. Ходех на работа само, за да мога да си купя Marlboro, кецове и да изпия някое кафе с мед в удобно кресло и удобна компания в центъра на столицата. И разбира се, никога нямах пари в джоба за повече. Но това нямаше значение, защото най - важни бяха историите.
Понякога ми трябваха много думи, за да разбера някоя, понякога стигаха само погледите, а друг път я усещах с корема си, с всяка част от себе си я усещах. Дори и да не беше моя. И ако някой, някога Ви е казвал, че любовта е красива и безболезнена, много Ви е излъгъл, драги. Любовта е грозна, трудна и опустошителна. Да не говорим, че е по - вредна от цигарите, но все още не съм видяла закон против влюбването на обществени места. А трябва. Често ми се е случвало една вечер да слушам нечия история, а на следващия тази, на човека, за когото е ставало дума в предишната. И трудното е, че втората история е свързана с трети човек. В такива моменти осъзнавам, че всички филми и книги, определено са направени по истински истории. Ничие съзнание не е способно да създаде такива сложни плетива, ако не ги е чуло или видяло от някъде.
~~~
Решавам се на няколко седмици зимен сън и тотално отчуждение от другите истории и се вглъбявам в своята собствена. 14 дни и нощи не спирам да сънувам в цветове. И дори сънищата ми пак са за тебе. Когато най - накрая се събуждам е студена февруарска сутрин. В 10 сутринта, някои все още не са изпили сутрешното си кафе с вредната доза цигарен дим или здравословната купичка мюсли и ябълки, а аз вече съм преживяла няколко драми и поне две кризи. Дори интернета ми в криза, не се получава връзката му със зимния вятър навън, затова съм на телефона и ми иде и на мен да плача като те слушам как хлипаш. Емпатията силно съм я развила. Щях да се владея по - лесно, ако не те обичах толкова, уви. Едва съм излязла от изтрезвителната си хибернизацията и отново съм вкарана във филма. Да беше един, добре. Аз - в няколко наведнъж, така, за отскок. И честно казано.. никога не съм била по - жадна. Затова вадя бутилката и архива с любовните истории и се почва едно наливане и четене, наливане и четене.. До обяд вече съм забравила как се казвам. Добре я поемам иронията, право и сухо и посипвам с дози от моя собствения сарказъм. Всички оценяват високо умението ми да се шегувам с мъката си и с чуждата.
През завесите гледам голичкия орех в задния двор и полето, дето се е ширнало зад него. "Да.. интересен е живота." заключително казва Роско, а аз си мисля, че тая нещастна любов е най - хубавото и съживящо нещо, което ми е се е случвало.
Понякога ми трябваха много думи, за да разбера някоя, понякога стигаха само погледите, а друг път я усещах с корема си, с всяка част от себе си я усещах. Дори и да не беше моя. И ако някой, някога Ви е казвал, че любовта е красива и безболезнена, много Ви е излъгъл, драги. Любовта е грозна, трудна и опустошителна. Да не говорим, че е по - вредна от цигарите, но все още не съм видяла закон против влюбването на обществени места. А трябва. Често ми се е случвало една вечер да слушам нечия история, а на следващия тази, на човека, за когото е ставало дума в предишната. И трудното е, че втората история е свързана с трети човек. В такива моменти осъзнавам, че всички филми и книги, определено са направени по истински истории. Ничие съзнание не е способно да създаде такива сложни плетива, ако не ги е чуло или видяло от някъде.
~~~
Решавам се на няколко седмици зимен сън и тотално отчуждение от другите истории и се вглъбявам в своята собствена. 14 дни и нощи не спирам да сънувам в цветове. И дори сънищата ми пак са за тебе. Когато най - накрая се събуждам е студена февруарска сутрин. В 10 сутринта, някои все още не са изпили сутрешното си кафе с вредната доза цигарен дим или здравословната купичка мюсли и ябълки, а аз вече съм преживяла няколко драми и поне две кризи. Дори интернета ми в криза, не се получава връзката му със зимния вятър навън, затова съм на телефона и ми иде и на мен да плача като те слушам как хлипаш. Емпатията силно съм я развила. Щях да се владея по - лесно, ако не те обичах толкова, уви. Едва съм излязла от изтрезвителната си хибернизацията и отново съм вкарана във филма. Да беше един, добре. Аз - в няколко наведнъж, така, за отскок. И честно казано.. никога не съм била по - жадна. Затова вадя бутилката и архива с любовните истории и се почва едно наливане и четене, наливане и четене.. До обяд вече съм забравила как се казвам. Добре я поемам иронията, право и сухо и посипвам с дози от моя собствения сарказъм. Всички оценяват високо умението ми да се шегувам с мъката си и с чуждата.
През завесите гледам голичкия орех в задния двор и полето, дето се е ширнало зад него. "Да.. интересен е живота." заключително казва Роско, а аз си мисля, че тая нещастна любов е най - хубавото и съживящо нещо, което ми е се е случвало.
1 comment:
много хубаво пишеш
Post a Comment