405. just blabbing

Гледам как едно японче се пързаля на фона на Хендрикс и когато си получава оценката си мисля, че съдиите трябваше да му дадат няколко точки повече за компоненти, само заради избора на музика, ама не.
След дълго свирене на китарата с почти загинали пръсти сядам да пиша този пост и продължавам да слушам песните, които съм учила до сега. В последните месеци постоянно си повтарям, че ще спирам да се мъча с тая китара, но свиря повече от всякога.
Поради някакво стечение на обстоятелствата не мога да си намеря хубав анимационен филм за гледане. Да, изгледала съм ги почти всичките, това е проблема, но наистина ми се гледа някаква анимация.
Миналата седмица се бях изнесла при баба, заради което вече съм майстор в месенето на каквото се сетите. Всички особено много ми нахвалиха баницата. Велика съм. Трябва с Катка сериозно да организираме ден за готвене в квартирата й.
Anna Nalick ми влиза под кожата за втори път в последната половин година, чак е малко притеснително. Осъзнавам, че до сега нямам представа как изглежда това девойче, а я слушам от години. Гугълвам я. Очаквах да е руса, но май съм повлияна от Anya Marina.
За един ден всичко от "незадоволително досадно" се превърна в "надеждно забавно". Грешка. Не за един ден, за около 10 до 12 часа. Панираме разни неща в кунята с Мам и обмисляме колко пари ще пръснем за обзавеждане в близките 10 до 12 месеца. Аз обмислям де, Мам не мисли толкова напред за мебели и дрехи като мен.
Исках да напиша "Нямам търпение да минат следващите 2 седмици.", но изведнъж се усетих, че всъщност не съществува нещо, за което да нямам търпение в момента. Не бързам за никъде. Внезапно всички малки детайли са се разбягали по местата си..

.. освен Mr.Love. Но защо на мен да ми е криво, задето той не знае кое място иска да заеме в кратинката ми? Решавам, че този път няма да си позволя да изкривявам всичко, което е наред, заради едното единствено нещо, дето не е.