В кафето са пуснали един албум на John Butler.
Навън вали сняг и въпреки студа обикалях около два часа улиците.
Мокро е, шумно е, Софията пак е мръсна.
Пълно е с тихо и не толкова тихо бърборене. Ако се напрегнеш съвсем лекичко можеш да хванеш разговорите. Дори да не се напрягаш пак улавяш някое друго изречение.
Пръстите ми се оплитат.
Днес пих най - лошото кафе на света, което същевременно беше и най - хубавото. Първо.. беше отвратително на вкус, второ.. беше отвратително на вкус и трето.. хубавичко ме стопли и душевно и физически, ръцете ми бяха премръзнали.
Събрах много погледи и скрити усмивки.
Наистина съм ядосана на някого, но единственото, което успявам да му кажа е "Липсваше ми". Розовата мека нуга в мен надделява над черния и горчив шоколад, което ме подсеща за нещо, което Пратчет беше написал "Дори с най - ужасния шоколадов бонбон можеш да имаш перфектния момент".
Искам да имам причина да си остана цяла седмица в леглото вкъщи, но истината е, че ще е по - добре за мен самата, ако съм навън и отстоявам нещата, които съм и които искам.
Открих, че ми е липсвало да пиша есета на каквито и да е теми.
Мечтая за доста глупави неща, не защото самите те са глупави, а защото до някъде си знам чергата и съм почти сигурна, че няма да мога да ги постигна.
Исками се да живея в някой сериал, без значение от героите и сценария.
Горещия шоколад е хубаво нещо, отдавна не бях била нещо, което не съдържа кафе в себе си и е топло (изключваме чая!).
Загубила съм копче на палтото си, но съм почти сигурна, че накрая ще го намеря някъде из къщата.
Имам нужда от голямо меко кресло за моята стая, тя вече е свикнала постоянно да внасям нещо ново в нея (толкова непостоянна ли съм станала, последните два дена прекарах в мислене как искам да се изнеса от вкъщи).
Не мога да изпълня обещанията към себе си.. "да не правя това и да направя другото." Просто не мога, накрая пак се връщам на "правя си, каквото си правя". Може би не съм достатчно упорита.. или все още искам да си правя, каквото си правя.
Хубаво е като науча, че някои хора колкото и да не го показват.. им пука. Още по - хубаво е като науча, че много ги е грижа.
Накрая се оказва, че въпреки цялата обърканост.. нещата не са толкова зле, просто са объркани и поради тая причина не сработват както трябва.
Трябва да си подредя бъркотията в главата.
Навън вали сняг и въпреки студа обикалях около два часа улиците.
Мокро е, шумно е, Софията пак е мръсна.
Пълно е с тихо и не толкова тихо бърборене. Ако се напрегнеш съвсем лекичко можеш да хванеш разговорите. Дори да не се напрягаш пак улавяш някое друго изречение.
Пръстите ми се оплитат.
Днес пих най - лошото кафе на света, което същевременно беше и най - хубавото. Първо.. беше отвратително на вкус, второ.. беше отвратително на вкус и трето.. хубавичко ме стопли и душевно и физически, ръцете ми бяха премръзнали.
Събрах много погледи и скрити усмивки.
Наистина съм ядосана на някого, но единственото, което успявам да му кажа е "Липсваше ми". Розовата мека нуга в мен надделява над черния и горчив шоколад, което ме подсеща за нещо, което Пратчет беше написал "Дори с най - ужасния шоколадов бонбон можеш да имаш перфектния момент".
Искам да имам причина да си остана цяла седмица в леглото вкъщи, но истината е, че ще е по - добре за мен самата, ако съм навън и отстоявам нещата, които съм и които искам.
Открих, че ми е липсвало да пиша есета на каквито и да е теми.
Мечтая за доста глупави неща, не защото самите те са глупави, а защото до някъде си знам чергата и съм почти сигурна, че няма да мога да ги постигна.
Исками се да живея в някой сериал, без значение от героите и сценария.
Горещия шоколад е хубаво нещо, отдавна не бях била нещо, което не съдържа кафе в себе си и е топло (изключваме чая!).
Загубила съм копче на палтото си, но съм почти сигурна, че накрая ще го намеря някъде из къщата.
Имам нужда от голямо меко кресло за моята стая, тя вече е свикнала постоянно да внасям нещо ново в нея (толкова непостоянна ли съм станала, последните два дена прекарах в мислене как искам да се изнеса от вкъщи).
Не мога да изпълня обещанията към себе си.. "да не правя това и да направя другото." Просто не мога, накрая пак се връщам на "правя си, каквото си правя". Може би не съм достатчно упорита.. или все още искам да си правя, каквото си правя.
Хубаво е като науча, че някои хора колкото и да не го показват.. им пука. Още по - хубаво е като науча, че много ги е грижа.
Накрая се оказва, че въпреки цялата обърканост.. нещата не са толкова зле, просто са объркани и поради тая причина не сработват както трябва.
Трябва да си подредя бъркотията в главата.
1 comment:
"Дори с най - ужасния шоколадов бонбон можеш да имаш перфектния момент".
харесва ми.
Post a Comment