376. нар

photo by onixa

Today was..

a day with Alex..
Освен, че е обгърнат с аромат на нар и касис, денят с Алекс е нещо, от което се бях лишила в последните месеци. Както се бях лишила от много други неща, защото се бях обсебила, засебила само с едни и същи неща, в които смятах, че намирах всичко необходимо, макар през повечето време главно да чувствах липси. И когато днес, между дрехите в сиво, късите панталони, малките стъклени бутилчици с късметчета вътре и дългата коса на Алекс, бях похвалена за абсолютната си дивотия, комичните физиономии и театралните избухвания (онзи чичко много се смя на моята репродукция на рекламата "Искам Малиция"), се почувствах отново добре. И забравих. За това какво е да се чувстваш на вражеска територия, когато минаваш покрай определено място в София или какво е да бъдеш съден и оглеждан от всички страни. Освен това, Алекс действа изключително вдъхновящо и на фотографа, и на модела, и на обикновения човечец в мен. Та седмицата след 8 декември се очетава едно пътуване до Трън, за да търсим едно определено дърво, на което ще трябва да позирам почти без любимата си бяла рокля, боса и окаляна, и най - вероятно с рошава коса, от която стърчат клечки и листа. Поне аз така я виждам сесията, но тя е режисьорът, ще видим. Едно нещо куца на цялото пътуване.. след като се омърлям до ушите, къде ще се измия, след като няма да оставаме да спим, а и нямаме познати при които да се отбием?

a day with caresses..
Първо беше Гошо. Той беше и последен впрочем. Ухае на мента и евкалипт около него (заради противопаразитната каишка). Как да не обичаш тая обла муцунка, която се завира на всякъде, а когато започне да преде.. за Бога, някой да ме спаси, преди да умра от умиление! После бях милувки от страниците на току - що излезлите броеве на списанията, с които храня душата си в началото на всеки месец. Голямото карамелено нещо в кафето и усмивката на момчето зад бара. Меките нови ръкавички (без пръстчета, ама разбира се). Музиката на Насекомикс (Рони може да ти издуха мозъка с гласа си, нямам търпение отново да ги слушам на живо, още преди година ми грабнаха окото и ухото).

a day..
Реших да им се наслаждавам напълно.. на всеки един от тях.
И отново да ходя на всякъде и да се срещам с всички.