Окей, имам теория (между другото, Кейт, Зори... мразя Ви, сериалът е страхотен), която до някъде излезе от How I met your mother и не съвсем. Просто бях подсетена за друга теория и.. ох, добре.
Чували сте, че когато една връзка приключи, нормалното време да страдаш по нея и да продължиш нататък, е половината от времето, в което си бил във връзката. Т.е. ако си бил с някого година, ти е абсолютно позволено да си разстроен шест месеца. След това.. би трябвало (теоритично) да продължиш нататък. И тук дойде моето прозрение.. ако не си бил с някого нито ден, не сте имали връзка, дори не сте се целунали веднъж (а и да сте, трябва да страдаш само минута след целувката (или ако сте прекали само една нощ заедно, ти е отредена половината следваща вечер да си поплачеш)), значи не трябва да страдаш въобще.
Излиза, че.. съм прекарала месеци (страх ме е да кажа години (звучи толкова ужасно много)) в излишно страдане, напълно извън рамките на теорията. Аз, не че съм крайно логичен човек, но.. поне правя доста логични неща и това не е едно от тях. И е глупаво.. плаченето по нещо, което не съм губила никога, по простата причина, че не съм притежавала. Не плача за червени ферарита, пет-стаен апартамен в New York и 3 милиона в банкова сметка. Защото не съм ги имала. И това е.. няма да се тормозя и за други неща.
Хах.
Несподелената любов е просто хубавата кола, която съседът има, а аз не. Може само да завиждам малко, но.. стига толкова. Няма да съм обсебена от нея.
Лека нощ.
p.s.: пред-коледни чудеса продължават да се случват.
p.s.s.: имам пълното право да се сърдя на баща ми и да не му говоря, и да се държа гадно, много гадно, и да не му говоря.. казах ли, че няма да му говоря?
p.s.s.s.: lately I feel so much better (трябва да е някъде от деня, в който казах, че няма да се занимавам със сериозни неща вече (енд гес уот, имам ново нещо в главата, за което си мисля преди да заспя (хау мъч ай хейт май фадър)).
p.s.s.s.s.: у днес украсявах коледно на работното място. Мяу, още по - заразна се чувствам (чак ми се прииска да си украся стаята вкъщи, но не.. отказвам да се поддам толкова!).
Чували сте, че когато една връзка приключи, нормалното време да страдаш по нея и да продължиш нататък, е половината от времето, в което си бил във връзката. Т.е. ако си бил с някого година, ти е абсолютно позволено да си разстроен шест месеца. След това.. би трябвало (теоритично) да продължиш нататък. И тук дойде моето прозрение.. ако не си бил с някого нито ден, не сте имали връзка, дори не сте се целунали веднъж (а и да сте, трябва да страдаш само минута след целувката (или ако сте прекали само една нощ заедно, ти е отредена половината следваща вечер да си поплачеш)), значи не трябва да страдаш въобще.
Излиза, че.. съм прекарала месеци (страх ме е да кажа години (звучи толкова ужасно много)) в излишно страдане, напълно извън рамките на теорията. Аз, не че съм крайно логичен човек, но.. поне правя доста логични неща и това не е едно от тях. И е глупаво.. плаченето по нещо, което не съм губила никога, по простата причина, че не съм притежавала. Не плача за червени ферарита, пет-стаен апартамен в New York и 3 милиона в банкова сметка. Защото не съм ги имала. И това е.. няма да се тормозя и за други неща.
Хах.
Несподелената любов е просто хубавата кола, която съседът има, а аз не. Може само да завиждам малко, но.. стига толкова. Няма да съм обсебена от нея.
Лека нощ.
p.s.: пред-коледни чудеса продължават да се случват.
p.s.s.: имам пълното право да се сърдя на баща ми и да не му говоря, и да се държа гадно, много гадно, и да не му говоря.. казах ли, че няма да му говоря?
p.s.s.s.: lately I feel so much better (трябва да е някъде от деня, в който казах, че няма да се занимавам със сериозни неща вече (енд гес уот, имам ново нещо в главата, за което си мисля преди да заспя (хау мъч ай хейт май фадър)).
p.s.s.s.s.: у днес украсявах коледно на работното място. Мяу, още по - заразна се чувствам (чак ми се прииска да си украся стаята вкъщи, но не.. отказвам да се поддам толкова!).
2 comments:
\o/
awesome! :P
e за сериала, баща ти го набий
Post a Comment