377. заразно Коледен

painting by annamajboroda

Отиде на кино планът ми да прекарам едни тихи, заключени в стаята, празници. И препоръчвам на всички онези, които са решили, че тая Коледа ще е скучна и сдухана, и че като цяло празниците хич няма да са празници, а ябълковите щрудели ще са сиропирани с депресия, да стоят далече от г-н Каменов. За мен вече е твърде късно, въпреки че обстоятелствата, наречени "изисквания на семейството" и "работа", ме карат да мисля, че следва най - скапаният декември в историята. На родителите на Каменов се моля, да не го пускат да излиза навън, ако не са му сложили светещ надпис "Силно зарезен с коледна глазура". Както казах.. за мен вече е късно. Навсякъде ми се привиждат разноцветни светещи лампички, зелени клонки и шейнички. Е как да не си пуснеш "All I want for Christmas is You!" и да танцуваш около елхата. 20 дена преди Коледа, а вече се чувствам именничка. Оставете моя, а колко именни дни на семейство и приятели предстоят. Имаме и много рожденници, годишнина от сватбата на нашите и разбира се Нова година. Да не забравяме и студентския празник след два дена. За телците пишеше, от днес до края на месеца да внимават с алкохола. Излишно ли е да спомена, че г-н Каменов е теле?
Тъй.. оказа се, че за всички тия събития, дето ги изредих по - горе, имам толкова много покани и възможности, че нямам идея кое от тях да уважа, къде да ида и с кого да се видя. Свят ми се завива чак, а Лудницата се откри онзи ден с идването на децата от Монтана в София. А, и дадох първият декемврийски податък за годината, също така и получих първите два. "Мяу" казва Гошо.
Не се издържа вече.. нека замирише на курабийки с орехи и да се сгушим под имела.
И после как да не вярвам в Коледа, като започнаха да се случват чудеса и изключвайки две - три неща, които се опитват да ми лазят по нервната система, всичко се подреди като с магическа пръчка, дори онова, което смятах за изгубена кауза.
От утре тръгвам по улиците и аз със светещ надпис "Заразна с канелени пръчици".

Между всичко останало.. тези дни научих и защо хората толкова много държат да опазят тайните си в тайна или защо въобще избягват да говорят на сериозни теми. Страхът да останеш недоразбран поне е една от основните причини. Да не останеш недоразбран от обществото или, още повече, от близките си. Досега не вярвах, че такова нещо реално съществува - хората (особено тези, които добре те познават) да не могат да си обяснят думите или действията ти. Последните събития ме карат да вярвам, че хората все повече очакват да им се случи нещо лошо, поради което постоянно се опитват да изсмучат някоя нотка на сарказъм от тона ти. За да не се озова в неприятната ситуация, в която попаднаха двама близки на мен души (искрено се надявам да сте се изяснили един с друг, защото не искам да Ви виждам скарани (особено по Коледа)), държа да съм ясна.. отказвам да говоря за важни неща поне до другата година.
Единствено особено много искам да се извиня на Зорничка и на Кейт, ако съм ги оставила с погрешни впечатления през последните месеци, защото около тях съм се отпуснала да се държа като пълен олигофрен и е абсолютно сигурно, че съм ги засегнала с нещо (на ум ми хрумват именно две или три неща, на които аз бих се засегнала на тяхно място). За тях.. извинявайте. За бъдещите ми глупости - също, но ще се постарая да сведа необмислените си простотии до минимум.

С гордост обаче обявявам, че това е първият Никулден, на който не успяха да ме принудят да ям шаран. И как бих могла, като цяла сутрин се гаврих с горката животинка и разигравах скечове в стил Джеф Дънам. А и от предните години нямам хубави прекарвания с въпросния рибок. Ужас. Най - яркият ми спомен включва опръскана в кръв кухня и закован за дъската за рязане шаран. Накрая и кучето отказа да го яде.
Което ме подсеща.. не съм много сигурна как ще опазя Кестен от тазгодишните готварски планове за пълнен заек на майка ми. Дано се откаже, защото е прекалено дребен и кльощав, за да става за готвене (добре че Куба и (особено) Карлита са далече от обсега на родителското ми тяло)).

Общо взето, въпреки че г-н Каменов беше първият заразен, се оказа, че почти всички наоколо са нещо захарасони повече от обикновено, щастливи и се разнасят опаковани в коледна хартия. Само скреж ми липсва и сняг на парцали, ама и това ще дойде.

Весели празници на всички и Хо Хо Хо.

охох