Само те ме карат да плача...
Но има още толкова пред мен... Нали съм просто... не точно дете и не точно възрастен...
Живота е прекрасен... Хубаво е да си просто дете... И аз съм все още... до някъде... Но днес осъзнах, че е хубаво, да си просто... млад... Да правиш вълнички през вятъра, докато се возиш до най - добрата ти приятелка, която върти волана и пее някакво парче на DMX... Малко прозаично, може би обикновено... Но си просто... млад... И се смееш шумно и все още не трябва да си страхотно сериозен, и все още живота не те е раздрусал... Но все пак не си само дете...
We could do anything, we can do anything...
Open your eyes, the world is outside your door...
Има толкова много още да правя... И толкова много още да уча... И искам да порастна... Но не чак толкова бързо...
Поздрави до всички... Пуснете си Травис...
We could do anything, we can do anything...
Open your eyes, the world is outside your door...
Има толкова много още да правя... И толкова много още да уча... И искам да порастна... Но не чак толкова бързо...
Поздрави до всички... Пуснете си Травис...
1 comment:
Мисля, че те разбирам..
Поне така си мисля..
Както бях писала един път, нямам търпение да разполагам с живота си, за да мога да го преоткрия сама..
Да посетя толкова много места, да срещна толкова много нови хора, да живея..
Да чувствам, че имам възможностите и времето да изпълня желанията си..
И си пуснах Травис..
Отдавна не ги бях слушала..
^^
Post a Comment