This is something I'll never understand. But then, it's not something that you really need to understand. It's a law of nature, a fact of life...
Puppies eat shoes, no matter how bad they smell...
photo by: matteaton
За лошите неща, които обичаме...
photo by: matteatonЗа лошите неща, които обичаме...
Човек се научава, че котлонът е горещ и пари, когато го пипне. И вече знае, че не трябва да се пипа и следователно не си пъха ръчичките където не му е работата. Най - първичен и простичък инстинкт на отдръпване от опасността.
Десетки пъти се попитах и не открих отговор защо сърцето не прави същото. Защо няма такива простички първични инстинкти... Защо се научава, че боли едва след като го наранят няколко пъти... и дори тогава, макар и по - предпазливо от предишните пъти, то отново става доверчиво и отново се отваря до онова положение, в което отново може да бъде наранено.
Простичък факт е... обичаме трагедиите... Същите сме като кутрето завряло муцунка в миризливата обувка. Може да мирише, но нас си ни харесва...
Ако е трагедия това, че сме обичали, че сме били щастливи и че поради различни причини сме загубили това, което сме имали... Ако е трагедия това, че сме се разкрили пред някой и той пред нас, ако е трагедия това, че сме намерили сродна душа и сме я изгубили, ако е трагедия... то аз имам нужда от още трагедии в живота си, то аз искам още.
Колко ли мъка побира сърцето?
Важното е, че някога, някак си... си бил щастлив...
И ще си намериш нова миризлива обувка...
Десетки пъти се попитах и не открих отговор защо сърцето не прави същото. Защо няма такива простички първични инстинкти... Защо се научава, че боли едва след като го наранят няколко пъти... и дори тогава, макар и по - предпазливо от предишните пъти, то отново става доверчиво и отново се отваря до онова положение, в което отново може да бъде наранено.
Простичък факт е... обичаме трагедиите... Същите сме като кутрето завряло муцунка в миризливата обувка. Може да мирише, но нас си ни харесва...
Ако е трагедия това, че сме обичали, че сме били щастливи и че поради различни причини сме загубили това, което сме имали... Ако е трагедия това, че сме се разкрили пред някой и той пред нас, ако е трагедия това, че сме намерили сродна душа и сме я изгубили, ако е трагедия... то аз имам нужда от още трагедии в живота си, то аз искам още.
Колко ли мъка побира сърцето?
Важното е, че някога, някак си... си бил щастлив...
И ще си намериш нова миризлива обувка...
2 comments:
да свикнеш с тъгата, с мъката и многоликите меланхолия, скръб, злободневие -- за същото нито има алтернатива, нито смисъл.
в това си права и толкова, колкото споделено, намислено в момент когато сърцето е прокървяло - обичаме да ни нараняват, със сладката болка - мазохистичната, опияняваща и безбожно напевна. разбира се - стига да има предизвикателства, ще има и следващ ден, следваща сутрин и следващи вечери в които да разсъждаваме, когато ще тлеем горестно или обратното - разцъфтели - защото има и ще остават: спомени. от жаждата да сме живи родено.
Имаме нужда от трагедии? Обичаме ги? Съвсем не. Според мен се надяваме онова хубавото да се повтори. Пък болката е цена за него, какво пък, не можеш да държиш сържето си във ваза цял живот.
Post a Comment