8.7.07

163. Fear...

So afraid... to love... to live...

Нещо мъничко... за раковинките... и за рачетата...
photo by: nymphadooora

Търсиш или чакаш да бъдеш намерен?

Не искам да търся... мислех че съм намерила онова, което искам. Мислех, че съм намерила своята раковинка...

Но всъщност установих, че може би аз съм била раковинката. Откри ме, скри се при мен, накара ме да се чувствам полезна, нужна и обичана. После може би станах твърде мъничка за теб, твърде избеляла, твърде позната... Излезе и тръгна да търсиш някоя нова, някоя по - цветна, някоя по - различна... някоя, която да е твоето допълнение. И сега чакам... не да се върнеш, защото това е малко възможно, да не кажа дори невъзможно... чакам някой друг. Някое ново раче... минават покрай мен всеки ден, но не се спират. Или си имат техни си раковинки или аз не съм достатъчна за тях. И са прави... остави ме доста... използвана, изхабена, изтъркана... тук - таме счупена. Кой би ме поискал такава? Малката истина е, че не мога да се поправя самичка... или може би мога, но ще отнеме повече време. И пак ще имам цветове и вълните и пясъкът ще загладят счупените ръбове... ще стане отново фин и мъничък, красив дом за някой. Някой ден пак ще бъда полезна на някой... А когато ме остави и той ще дойде друг... и после още един. Докато един ден... след много счупени ръбове, след много заглаждане... от мен ще е останало толкова мъничко, че няма да има къде да се скрие дори най - мъничкото раче... И тогава... тогава ще си остана сама... на дъното... изхабена, изоставена...

Но помнеща... че някога е била обичана...

1 comment:

Valery Dachev said...

Със и без очакването, неминуемо ще дойде момента, когато твоето раче ще се появи. А вместо да се тормозиш тръпнейки в очакване и разочарование от липсата му, използвай времето, за да се усмихнеш и... не знам... да разгледаш света около себе си, вместо празнотата в теб... може би като се оставиш на вълните да те понесат.