17.7.07

166. So much...

И много се случи...
И много имам да разкажа...
Но не ми стигат думите да се изразя... за първи път от много време...
Просто не мога... може би, защото все още не мога да осъзная смъртта му...
А може би защото не мога да проумея как не се разплаках...

И понякога се чувствам като малка измамница, която лъже дори самата себе си, докато смята, че е щастлива... а някъде тихичко в живота и се появява пукнати, която някога ще се превърне в нещото, което ще разруши цялата основа...

Все още те обичам...
И ми липсваш...

No comments: