155. Secret...

Добре скрито и пазено... Обвито в синя хартия от мистерия...
То предизвикваше... примамваше и възбуждаше повече от всяко късче извадено на показ...

Сребристи панделки и синя хартия, обвиваща синя кутия пълна със син пух... А някъде из всички перца, добре заровено, скътано се криеше мъничко съкровище... Нещо, което в действителност не бе кой знае колко по - специално от другите неща, но начина по който го бранеха и защитаваха караше страничния наблюдадел да го мисли за най - важното нещо на света... Защото страничния наблюдател смяташе, че само нещо наистина скъпоценно си заслужава да бъде пазено така добре. И разбира се той искаше да види това съкровище, а защо и да не го открадне и да го притежава... И опитваше да разкъса хартията, да развърже панделките и да рови из синия пух... А защо, защо?! Защо го правеше като истината бе, че той не знаеше какво има там... И най - често го изравяше... и го съсипваше и се подиграваше с него... защото за него то бе нищо и никакво стъкълце... Съкровището бе съкровище само за притежателя му, нещо мъничко, невзрачно, но нещо, което дава смисъл и посока, нещо лично, нещо красиво само в неговите очи...

Скритото... онова, което очите не виждат, но ума рисува като най - красивото... точно то е най - желано... Защото онова, което виждат очите вече не е интересно... то е видяно, то е познато и то не е нищо особено... Интересно е онова зад воала...

Скрита и възбуждаща красота...